След това чу спирачките на камион отвън.
Пристигаха подкрепления. Щеше да бъде самоубийство.
Погледна назад към жената, която го наблюдаваше. Държеше бебето и чакаше какво ще предприеме американецът. Хасан му бе казал да я спаси. Жертваше живота си не само за да защити бизнеса си, а за да е сигурен, че тя и детето ще избягат. Все пак Джон имаше мисия. Трябваше да спаси милиони от ужасна смърт. Вътрешно въздъхна и прие факта, че не може да спаси Хасан.
Веднъж взел решение, повече не чака. Под пронизителния писък на рикошетите се хвърли назад и отвори задната врата. Виковете на ранените проехтяха в нарешетения с олово магазин, хвърли окуражителна усмивка към жената, хвана я за ръка и я поведе към тъмната уличка, толкова тясна, че дори вятърът нямаше достатъчно място за минаване. Тя люлееше детео си в ръце и го последва. Излезе през вратата и зави вляво, там замръзна. От двете страни на улицата бяха спрели военни машини — от тях се изсипаха още войници. Бяха в капан, бяха попаднали в лапите на Републиканската гвардия.
Глава 29
22 октомври, сряда 04 ч.
Фредерик, Мериленд
Специалистката с четвърто ниво на достъп — Адела Швейк стреснато се събуди. Точно до ухото и извъня острият сигнал за тревога от сензора, поставен и отдалечен на половин миля в офиса на д-р Ръсел в ААМИИЗИБ. Бързо разсънила се скочи от леглото, изключи аларма и активира видеокамерата, инсталирана в кабинета на покойната София Ръсел. Седна зад бюрото на сумрачната стая и се загледа в монитора. Ето, че там изникна някаква облечена в черно фигура. Разгледа влезлия, движенията му бяха бързи и ловки. Това и подсказваше, че лицето с лекота е проникнало в охраняваната сграда. Изведнъж виждайки неговата целенасоченост и лекотата, с която непознатият се ориентираше, тя осъзна, че непознатият и друг път е бил в сградата. Носеше защитен шлем с качулка и черна бронежилетка — направо произведение на изкуството. Този тип жилетка можеше да спре куршумите изстреляни от повечето видове пистолети и автомати.
Седнала пред екрана, тя се напрягаше да прецени и разбере с каква цел и нямерения беше влязъл в помещението странната фигура. Скоро стана ясно, че то провеждаше щателен обиск в кабинета на София Ръсел. Адела скочи на крака решена да действа, захвърли всекидневанта военна униформа, облече камуфлажа и се втурна към колата.
Спокойно в района на форд Детрик стоеше фургон с изключени фарове. Седящият в него в пълна тъмнина Марти Целербах се взираше в монитора с много нещастен вид. Лицето му издаваше тревога и отчаяние. Беше взел медикамента преди няколко часа и неговото действие започваше да отслабва, когато най-накрая завърши своята блестяща програма за автоматично случайно превключване на телефонните релета и невъзможността по този начин да бъде проследен.
За жалозт това му постижение не го приближаваше към решението на двата основни проблема, свързани с телефонните обаждания на София Ръсел, ако въобще е имало такива позвънявания, както и местоположението на Бил Грифин, който беше успял прекалено добре да се скрие.
Трябваше да измисли някакъв по-оригинален, съвършенно нов подход. При други обстоятелства, само би се зарадвал, че пред него стои толкова сложна и интересна задача, но сега Марти изпитваше само тревога. Разполагаше с ограничено време, а работейки по двата проблема, не беше успял да се приближи до решаването им. А и той много се притесняваше за Джон, който замина и изчезна в Ирак. Макар и да изпитваше недоверие към хората, Марти не можеше да не се тревожи за човечеството като цяло — какво ли щеше да стане, ако страшният вирус продължи смъртоносното си разпространение по планетата?
Марти не беше забелязъл как алтруизма се всели в него, той и сега не желаеше да забелязва и признава за този проблем, но често с топлота си мислеше за малките деца, безпомошните старци и за хората в зряла възраст, които тихо и спокойно изпълняваха и неблагоприятната работа, при това доброволно. Не веднъж беше давал годишният приход от стоящиат в банка капитал. Той имаше предостатъчно, за да живее, изкарваше повече от необходимото му изпълнявайки кибернетични поръчки от частни лица, компании или държавани проекти. Успяваше и да заделя внушителни суми, затова и с лекота даде на Джон петдесете хиляди долара.
Марти въздъхна. Чувстваше, че се намира на границата на нервнния срив, трябваше да вземе още една таблетка. В този момент изпита непреодолимо изкушение отново да се гмурне в непознатото, там, където можеше да се чувства свободен, да бъде сам себе си. Самата мисъл за това го зарадва като че светът отваряше пред него своите хорзонти. Един ярък и светъл, изпълнен с безброй възможности свят.