Грифин се промъкна до ландроувъра, отвори го с шперц и се настани иа задната седалка. Зачака.
Чу как се отваря и затваря предната врата. Грифин се надигна. В дясната си ръка държеше 6,35-милиметров валтер със заглушител, а в лявата си хавлиената кърпа от мотела.
Човекът набираше номер.
С едно-единствено движение Грифин уви хавлията около главата му и стреля. Човекът се свлече назад. С кърпата Грифин избърса кръвта и мозъка. Внимателно пренесе тялото на съседната седалка и седна зад волана.
Зарови го далеч навътре в пустинята. След това отново влезе в Барстоу, заключи колата и я изостави в една странична улица. Уморен и ядосан се върна в мотела, отписа се и пое по междущатската магистрала. От форт Ървин бе разбрал, че Смит се е интересувал от правителствените „лекари“ на Тремон, както и от службата на майор Андерсън в Ирак. Скоро сви към международното летище на Лос Анджелис. Трябваше да вземе решение, а най-доброто място за това бе източният бряг.
Глава 31
20:02 ч.
Багдад
Прегърбената жена бе на една пресечка от магазина за гуми втора ръка, когато чу престрелката. Спря се до един възрастен мъж, седнал по турски на земята и протегнал просеща ръка. Гледаше го с невиждащ поглед, а разумът й я убеждаваше, че не е длъжна да се върне към магазина, за да разбере какво става.
След това отново чу стрелба с автомат.
Когато излезе от магазина, със задачата й бе свършено. Тя се бе уверила, че американецът е установил контакт. В този момент, както се очакваше от нея, напусна. Въоръженото нападение не бе нейна работа. Както и съдбата на мъжа от Америка. Напрегна се. Можеха да я считат за каква ли не, но със сигурност не беше безотговорна към заповедите. Изпитваше огромна гордост от работата си, беше предпазлива, отговорна и почтена.
Още веднъж погледна към просяка. Хвърли няколко динара в ръката му. С развята абая се понесе към магазина.
Сенките бяха единственото прикритие за Смит, жената и детето. Притисна ги до стената, за да не са лесни мишени. Стрелбата отвътре се бе сляла с обичайните градски звуци. Полковникът не изпускаше от очи дузината републикански гвардейци, които се приближаваха предпазливо с готови за стрелба оръжия. Такива бяха високоплатените убийци на Саддам. Насили се и отправи окуражителна усмивка към жената, която гледаше тревожно под лунната светлина.
— Сега ще се върна — прошепна той. Знаеше, че няма да го разбере, но може би звукът от човешкия глас щеше да й помогне да не изпадне в истерия.
Кръвта пулсираше в слепоочията му. Джон се претърколи наляво и натисна бравата на първата врата. Заключена. Опита втората. Отново заключена. Републиканската гвардия се приближаваше. Промени посоката и се върна към жената. Опита друга врата. Отново заключена.
Ядосан и разтревожен, той поведе жената по-далеч от магазина за гуми към следващата врата на сградата и я притисна надолу, докато тя коленичи ниско до паважа. Не виждаше какво друго може да направи повече — налагаше му се да си пробива път напред с бой.
Стегна се, зареди беретата и продължи да наблюдава сенките, които се промъкваха крадешком към тях. Въпреки хладната нощ дрехите му бяха залепнали към потното му тяло. Стрелбата в магазина бе стихнала. За момент си помисли за Хасан, надявайки се да е оцелял, след това изтри от главата си всичко освен приближаващата се заплаха.
Концентрира се. Единственият шум идваше от ритмичния тропот на бойците. Пое дълбоко въздух, като се успокояваше. Спомни си думите на Джери Домалевски, с които го предупреди, че е по-добре да стреля и да рискува живота си, отколкото да бъде заловен жив с оръжие в ръка. Трябваше да внимава за всеки изстрел, защото освен своя рискуваше и живота на жената и детето. Щеше да открие огън чак когато убийците се приближаха достатъчно близо, за да е невъзможно да пропусне. Трябваше да уцели колкото се може повече от тях, колкото се може по-бързо.
Усещайки приближаването им, той копнееше да разполага с нещо по-сериозно от обикновен пистолет. Вдигна беретата. Точно в този момент детето пронизително проплака. Звуците проехтяха по улицата, въпреки опитите на жената да го накара да млъкне.
Сега гвардейците знаеха къде са. Стомахът на Смит се сви на топка. Моментално прозвучаха изстрели и куршумите са забиха в стената около тях. Жената вдигна побеляло от страх лице. Смит ги прикри с тялото си и в настъпилата тишина отвърна с безразборна стрелба. Внезапно чу: