— Какво, по дяволите, правиш в Багдад, Джон? — изръмжа Ранди.
Направи гримаса. Същата стара Ранди. Деликатна и тактична като кобра.
— Същото като теб очевидно. Работя.
— Работиш? — повдигна руса вежда — Върху какво? Не съм чувала скоро за болни американски войници, наоколо които да ти се налага да доубиваш.
— Значи си агент на ЦРУ. Ето защо все те няма в къщи или в твоя международен резервоар за мозъци.
— Все още не си ми обяснил какво правиш в Ирак — ядоса се Ранди. — Армията знае ли, или си на някой от твоите лични кръстоносни походи?
Реши да говори полуистини.
— В ААМИИЗИБ има нов вирус, върху който работим. Смъртоносен е. Имаше сведения и за наличието му в Ирак.
— И армията е изпратила теб да разследваш нещата?
— Не се сетиха за друг по-добър. — Ранди явно още не бе научила, че са го обявили за ОВС и го търсят за разпит по смъртта на генерал Кайлбургер. Вътрешно въздъхна облекчен. Сигурно не е чула и за смъртта на София. Но сега не беше времето да й казва.
Улиците отново се стесниха, а над тях надвиснаха остъклени балкони, осветени от свещи. Магазинчетата представляваха просто дупки, пробити в древните дебели стени на постройките. Във всеки вход седеше по един продавач, пробутващ на минувачите жалките си стоки.
Накрая жената с бебето свърна към задния вход на една западнала, но сравнително модерна сграда. Беше неголяма болница. По стените на входното помещение висяха люлки, в които лежаха и плачеха деца. Жената, понесла болното от треска дете, ги преведе през претъпканата с родители приемна.
Намираха се в педиатрична болница и доколкото можеше да прецени Смит, навремето е била съвсем добре поддържана и в крак с модерните технологии. Ала в момента бе притисната от липсата на резервни части, а апаратурата се намираше в състояние на разруха.
Може би тук трябваше да се срещне със световно известния педиатър. Той лично не го познаваше, тъй като се занимаваха в различни области на науката. Обърна се към Ранди.
— Къде е д-р Махук? Хасан трябваше да ме срещне с него. Той е специалист педиатър.
— Знам — тихо му отвърна Ранди. — Затова бях в магазина за гуми. Да се уверя, че Хасан безопасно ще се срещне с агент под прикритие, явно с теб. Д-р Махук е жизненоважен член на нелегалната съпротива. Надявахме се да се срещнете в магазина на Хасан. Мислихме, че ще е по-безопасно.
Жената с бебето пристъпи в един кабинет с маса за прегледи в средата. Нежно положи върху нея детето. Джон се вмъкна след нея, а Ранди се задържа около прага и огледа предпазливо претъпкания коридор, огласян от детски гласове и плач. Последва ги в кабинета и затвори след себе си вратата. Отправи се към втората врата на кабинета като трудно прикриваше тревогата си. Отново огледа навън, затвори плътно, извади узито и облегна гръб на вратата. Но веднага щом срещна погледа на Джон, лицето й стана непроницаемо — истински професионалист. В момента се грижеше за безопасността не само на жената с детето, но и за неговата.
Смит никога не бе виждал Ранди в такава светлина. До този ден я смяташе за една напълно независима жена с отвратително самочувствие. Когато се срещнаха за пръв път преди седем години, му се стори красива, интригуваща. Бе се опитал да поговорят за смъртта на годеника й, за вината, която чувстваше, но се оказа безсмислено.
По-късно, когато Смит я посети в апартамента й във Вашингтон, за да се извини за смъртта на Майк, откри при нея София. Никога не успя да преодолее гнева и мъката на Ранди, но любовта му към София измести това на заден план. Сега трябваше да й съобщи за смъртта на сестра й и дори не се опитваше да гадае как Ранди ще приеме тази вест.
Въздъхна. Искаше да си върне София. Всеки поглед към Ранди усилваше копнежа му. Иракчанката се усмихна на Джон, когато той й помогна да развие одеялото около бебето.
— Нали ще простите малката измама? — чу я да казва на перфектен английски. — Когато ни нападнаха, се уплаших да не ви заловят. Тогава бе по-добре да не знаете, че аз съм човекът, когото търсите. Аз съм д-р Радах Махук. Благодаря ви, че помогнахте да спасим малката.