Жената се усмихна на детето и се наведе, за да го прегледа.
Глава 32
21:02 ч.
Багдад
— Толкова малко можем да направим за децата. Както и за всеки болен или ранен в Ирак.
Масата за прегледи бе поправяна многократно с всякакви подръчни средства. Д-р Махук преслуша гърдите на детето. Провери очите, ушите и гърлото, а след това измери и температурата. Джон предположи, че малкото момиче е на шест месеца, въпреки че изглеждаше на не повече от четири. Обърна внимание на тънката й прозрачна кожа. Очите имаха цвят на слонова кост без вени — това подсказваше липса на витамини. Детето не се хранеше достатъчно.
Накрая д-р Махук кимна, отвори вратата и повика сестрата. Погали бебето и я инструктира:
— Изкъпете я. Трябва да я почистите, но използвайте студена вода, за да свалите температурата. Скоро ще се върна.
Лицето й бе с правилни черти, ала умората и тревогата бяха оформили сини кръгове под големите тъмни очи. Ранди усети напрежението в гласа й и попита на английски:
— Какво й има?
— Диария заедно с другите неща.
— Естествено, предвид условията на живот — съгласи се Смит. — Когато водата плесеняса, винаги се появяват диария и много други проблеми.
— Прав сте, разбира се. Моля ви, седнете. Диарията е често срещана, особено в по-старите части на града. Майка й има още три деца. Две от тях са с мускулна атрофия. Затова й обещах да взема най-малкото и да го прегледам. Утре сутринта майка й ще дойде да си я вземе, но и тя не се храни достатъчно, за да има мляко. Може би ще успея да намеря някакво мляко дотогава.
Д-р Махук седна в края на масата за прегледи. Под грубата басмена дреха се виждаха най-обикновени платнени обувки с бели връзки. За повечето хора в Ирак животът бе сведен до борба за осигуряване на най-основното. Този лекар, спечелил световна известност с публикациите си, пропътувал цялото земно кълбо, участвайки в различни педиатрични конференции, в момента се занимаваше с осигуряването на мляко за малките си пациенти.
— Оценявам високо факта, че сте поели риска да говорите с мен.
Джон седна на един паянтов стол до бюрото Огледа спартанската обстановка в кабинета. Тревогата допълнително го изнервяше. Все пак запази спокойно изражение и равна интонация. Радваше се, че докторът се е съгласила да му помогне, но се чувстваше изтощен от дългия ден.
— Правя, каквото трябва — вдигна рамене тя. Свали бялата си забрадка и дългата черна коса се разпиля по гърба й. Разпуснатите й коси я направиха да изглежда по-млада и по-недоволна. — Кой би си помислил, че ще свършим така? Израснах с въздигането на партията БААС. Дните бяха изпълнени с вълнение и Ирак бе обзет с надежда. Арабската социалистическа партия ме изпрати да следвам в Лондон, а после на стаж в Колумбийската презвитерианска болница в Ню Йорк. Когато се върнах в Багдад, открих тази болница и станах първият й директор. Не искам да съм и последният. Но когато БААС направи Саддам президент, всичко се промени.
— Така е — съгласи се Смит. — Почти веднага вкара Ирак във война с Иран.
— Да, беше ужасно. Толкова наши момчета загинаха. Накрая след осем години кръвопролития и празни лозунги сключихме мир, с който преместихме своята граница на неколкостотин метра от фарватера на Шат ал Араб. Всички тези жертви за някакъв незначителен граничен спор. А после като допълнителна обида трябваше да подкупим Иран със същата тази територия през 1990 г., за да стои настрани от войната в Залива. Лудост! Разбира се, след Кувейт и онази ужасна война дойде ембаргото. Наричаме го ал хисар, което означава не само изолация, но й обсада от останалия свят. Саддам е доволен от ембаргото, защото с него оправдава всичките ни проблеми. Това е най-могъщото му оръжие, което го държи на власт.
— Сега не можете да си доставяте необходимите лекарства — съгласи се Смит.
Педиатърът не криеше гнева си.
— Недохранване, рак, диарии, паразити, мускулни атрофии… всякакъв вид болести. Трябва да храним децата си, да им осигуряваме чиста вода и да ги ваксинираме. Сега в родината ми всяка болест е смъртоносна заплаха. Трябва да се направи нещо или ще загубим следващото поколение. — Очите й се навлажниха. Погледна Ранди: — Затова се присъединих към съпротивата. Благодаря за помощта ти. — Настойчиво прошепна: — Трябва да свалим Саддам, преди да е избил всички ни!
През вратата, на която се бе облегнала, Ранди Ръсел дочуваше ниските гласове на докторите и сестрите, чиито думи често бяха единственото, което можеха да дадат на болните и умиращи деца. Сърцето й принадлежеше на тази трагична страна.