— По-скоро ме боли стомахът.
— Къде е термометърът? Трябва да ти измеря температурата.
— Погледни ме, Марти. Изглеждам ужасно. Лицето ми е бледо, очите — зачервени, а косата ми е като слама. Не мога да изляза в този вид.
— Гледай реално на нещата, Сюзан. Изглеждаш както обикновено.
— На нищо не приличам.
— Джулия Робъртс, Сандра Бълок и Камерън Диас биха извършили убийство, за да изглеждат като теб.
— Аз съм ненормална.
— Добре. Тогава ще сложим чувал на главата ти и ще предупреждаваме децата да не се приближават.
Сюзан наистина беше много красива — пепеляворуса коса, със зелени очи, изящно изваяни черти и безупречна кожа — и бе завъртяла главите на мнозина мъже.
— Полага ми ще се спука по шевовете. Дебела съм.
— Да, истински дирижабъл. Гигантски балон — иронично подхвърли Марти.
Макар че самоналоженото затворничество не й позволяваше други физически упражнения, освен почистване на къщата и дълги разходки по гимнастическата пътечка, Сюзан бе останала слаба и стройна.
— Господи, трябва спешно да ти направят липосукция — каза Марти и скочи от дивана. — Ще ти донеса шлифера. Ще се обадим от колата на пластичния хирург и ще му кажем да приготви индустриалната помпа, за да изсмуче тлъстините ти.
Марти се приближи до плъзгащите се, огледални врати на дрешника в коридора и изведнъж почувства напрежение и се вцепени, защото се притесни, че отново ще я обземе необясним страх.
Трябваше да се овладее. Сюзан имаше нужда от нея. Ако пак откачеше, безпокойството й щеше да подхрани страха на Сюзан. Или обратното.
Тя застана пред голямото огледало, но не видя нищо, което да накара сърцето й да забие като обезумяло. Марти положи усилия да се усмихне, но изражението й остана напрегнато. Тя бързо отмести поглед от отражението си и отвори вратите на дрешника.
Докато сваляше шлифера от закачалката, й хрумна, че странните пристъпи на страх може да са свързани със Сюзан и че се е заразила с част от безпокойството на приятелката си, която страдаше от силна форма на агорафобия.
В същия миг лицето й се зачерви от срам. Мисълта за такава вероятност й се стори суеверна, безмилостна и несправедлива към горката Сюзан. Фобиите и атаките на паника не бяха заразни.
Марти тръгна към всекидневната и се запита какъв ли термин биха употребили психолозите, за да опишат страха от собствената ти сянка. И от огледала.
Тя се приближи до приятелката си и й подаде шлифера.
— Ставай, обличай се и да тръгваме.
— Не мога — отговори Сюзан.
— Ако не отложиш сеанса си преди четирийсет и осем часа, ще трябва да го платиш.
— Мога да си го позволя.
— Не можеш. Нямаш доходи.
Агорафобията беше съсипала кариерата на Сюзан като посредник в продажбата на недвижими имоти. Тя се чувстваше сравнително добре в къщите, когато ги показваше на клиентите, но докато пътуваше, я обземаше такъв парализиращ ужас, че не беше в състояние да шофира.
— Получавам наем.
— Но този наем не покрива ипотеката, данъците, отоплението, електричеството, водата, телефона и поддръжката на имота.
— При евентуална ликвидация на имуществото биха ми останали много пари.
„И накрая това ще остане единственото между теб и пълното съсипване, ако не превъзмогнеш проклетата фобия“ — помисли Марти, но не можа да произнесе тези думи, макар че зловещата перспектива вероятно би мотивирала Сюзан да стане от креслото.
— Пък и Ерик ми изпраща чекове — предизвикателно добави Сюзан и вирна изящната си брадичка.
— Това са само джобни пари. И ако се разведете, може би няма да получаваш нищо от онази свиня, като се има предвид, че ти беше по-богата от него, когато се оженихте, и нямате деца.
— Ерик не е свиня.
— Извинявай, че не бях достатъчно груба. Той е глиган.
— Бъди мила, Марти.
— Не трябваше да изменям на себе си. Той е пор.
Сюзан бе твърдо решила да избегне самосъжалението и сълзите. Това беше достойно за възхищение, но тя бе решила да не се поддава и на гнева си.
— Той се разстрои ужасно, като ме видя… в това състояние.
— Ах, горкият! Колко е чувствителен! Сигурно се е разстроил толкова много, че е забравил за брачната си клетва, в която се казва „в болест и здраве“.
Гневът на Марти към Ерик беше искрен, въпреки че полагаше усилия да го разпалва. Ерик беше тих, скромен и мил. И макар да бе напуснал съпругата си, беше трудно човек да го намрази. Но Марти обичаше твърде много Сюзан, за да не презира Ерик. Тя смяташе, че Сюзан се нуждае от гняв, който да я мотивира в борбата й с агорафобията.
— Ерик щеше да е тук, ако бях болна от рак — каза Сюзан. — Но аз не съм само болна, но и луда.