Сериозният й тон накара Дъсти да отмести поглед от пристанището и да насочи вниманието си към нея.
— Какво става със Сюзан?
— И тя има пропуски във времето. При това големи. Цели нощи.
Спокойствието й, предизвикано от валиума, отново отстъпваше място на тревожност. Докато беше в офиса на Ариман, неестествената й бледност бе заменена с розов оттенък, но сега под очите й се събираха тъмни сенки, сякаш лицето й помръкваше в унисон с бавно угасващия зимен следобед.
Светофарът светна зелено. Колите тръгнаха.
Марти разказа на Дъсти за фантомния изнасилвач на Сюзан.
Дъсти се разтревожи. И се уплаши. А сега в сърцето му се прокрадна някакво още по-неясно чувство от тревогата и страха.
Отново го обзеха съмнения. Всичко, което им се случваше, изглеждаше нереално, безсмислено и поглед към хаоса, скрит в основата на живота. Дъсти имаше чувството, че настъпва краят — жестока и брутална смърт.
Марти довърши разказа си и той й даде клетъчния си телефон.
— Обади се на Сюзан.
Тя набра номера и дълго чака, но никой не отговори.
— Да отидем да попитаме пенсионерите на долните етажи дали не знаят къде е отишла — предложи Марти. — Къщата й не е далеч.
— Нед ще ни чака. Ще взема нещата, които той ще ми донесе и после ще отидем у Сюзан. Но съм сигурен, че Ерик не се промъква там нощем.
— Защото същият човек е и един от виновниците за онова, което се случва с теб, мен и Скийт.
— Да. Ерик е консултант по инвестициите, книжен плъх, а не магьосник, контролиращ съзнанието.
Марти отново набра номера на Сюзан и притисна телефона до ухото си. Лицето й се изопна от напрежение от силното желание да чуе отговор.
53.
Гордостта на Нед Мадъруел беше шевролет „Камаро“, модел 1982 година. Колата не беше боядисана, но имаше сив грунд и фарове без стъкла, само хромирани рамки. Шевролетът беше в югоизточния ъгъл на паркинга на търговския център и приличаше на кола за бягство след престъпление.
Дъсти спря и Нед слезе от камарото. Макар денят да беше хладен, както обикновено, Мадъруел беше само по бял, памучен панталон и бяла фланелка и имаше такъв вид, че сякаш ако шевролетът се повредеше, можеше да го занесе на ръце в сервиза.
Дърветата по периферията на паркинга се поклащаха от вятъра и по асфалта се носеха боклуци и прахоляк, но Нед изглеждаше невъзмутим.
Дъсти смъкна стъклото.
— Здравей, Марти — усмихна се Нед.
— Здравей, Нед.
— Чух, че не си добре. Съжалявам.
— Казаха ми, че ще живея.
Дъсти му бе казал по телефона, че Марти не се чувства добре и не иска да я оставя сама в колата.
— Трудно е да се работи с този човек. Представям си какво е да живееш с него. Не се обиждай, шефе.
— Не се обиждам.
Нед му подаде плик от аптеката. Вътре беше валиумът, който доктор Клостърман беше предписал на Марти. Нед носеше и друг, по-голям плик, от книжарницата.
— Ако сутринта ме бе попитал какво е хайку, щях да ти кажа, че е вид бойно изкуство тае-кон-до. А то било накъсано стихотворение.
— Накъсано? — попита Дъсти и погледна в плика.
— Съкратено. Но са хубави. И аз си купих една книга с хайку.
В плика имаше седем стихосбирки с хайку.
— Утре ще ти напиша чек, Нед.
— Няма защо да бързаш. Използвах кредитната си карта.
Дъсти му подаде ключа за къщата.
— Сигурен ли си, че ще имаш време да се грижиш за Валит?
— Разбира се. Но не познавам кучетата.
— Няма какво толкова да знаеш — успокои го Дъсти. — Даваш му храна и вода, сетне го пускаш в задния двор да си свърши работата.
— Тогава може да стои сам вкъщи?
— Стига купата му да е пълна с вода и телевизорът да е включен.
— Майка ми обича котки. Веднъж съседът отрови котката ни.
— Що за човек би отровил котка? — учуди се Дъсти.
— В гаража имаше лаборатория за метамфетамини. Той беше отрепка. Счупих му краката, после се обадих на полицията, представих се за него, казах, че съм паднал по стълбите и се нуждая от помощ. Те изпратиха линейка, видяха лабораторията и го арестуваха.
— Счупил си краката на производител на наркотици? — изуми се Марти. — Това не е ли рисковано?
— Не съвсем. След две нощи един от приятелите му стреля по мен, но беше толкова дрогиран, че не ме улучи. Счупих му ръцете, сложих го в колата му и я бутнах по склона. Обадих се на полицията, представих се за него и поисках помощ. Те намериха мръсни пари и наркотици в колата, арестуваха го и го изпратиха на топло за десет години.
— И всичко това заради една котка? — учуди се Дъсти.
— Котката беше много хубава. Освен това беше на майка ми.
— Убедена съм, че Валит ще бъде в добри ръце — рече Марти.
— Няма да позволя да му се случи нищо — усмихна се Нед.