Марти се опитва да стане от дивана, преди той да я докосне и да е ставало твърде късно, но няма сили да се надигне, сякаш се е разболяла от тропическа треска. Или може би, в края на краищата, змията е отровна и ухапването й действа. Вятърът довява листата от запад, а Марти е изтокът. Листата трябва да влязат в нея. Човека от листа слага на лицето й огромната си ръка и пъха листа в устата й. Тя отхапва къс от чудовището и се опитва да го изплюе, но в устата й влизат още листа. Марти трябва да преглътне, за да не се задуши. Човека тъпче листа и в очите, и в ушите й. Тя се опитва да извика Сюзан да й помогне, но не може. После се задавя и се опитва да извика Дъсти, но той не е дошъл в Южна Америка, а е в Калифорния. Няма кой да й помогне и листата изпълват тялото й — стомаха, белите дробове и гърлото. В главата й се върти вихрушка от листа, които стържат по повърхността на мозъка й, докато тя вече не може да разсъждава трезво и вниманието й се съсредоточава върху звука на листата…
— И в този миг се събуждам — каза Марти.
Апетитът й отслабна и тя отново изпи глътка бира.
Дъсти блъсна настрана чинията с остатъците от храната си и рече:
— Трябваше да ми разкажеш по-рано всички тези детайли в кошмара ти.
— Това е само сън. Какво би разбрал от него?
— Нещо — призна той. — Но снощи и аз сънувах нещо странно. И после видях връзките. Макар че не съм сигурен какво биха могли да означават за мен.
— Какви връзки?
— И в твоя, и в моя сън има… невидимо присъствие, което влиза в сърцата и съзнанието ни и започва да ни притежава. И, разбира се, тръбичката на системата за интравенозно поддържане на живота, за която ти спомена едва сега.
— Система за интравенозно поддържане на живота?
— В моя сън системата е окачена на лампиона в спалнята ни. А в твоя кошмар е змията.
— Но аз наистина сънувах змия.
Дъсти поклати глава.
— В тези сънища малко неща са такива, каквито изглеждат, а са символи и метафори. Защото това не са само сънища.
— А спомени.
— Забравени спомени от сеансите за програмиране — съгласи се Дъсти. — Манипулаторите ни са ги заличили, защото не искат да ги помним.
— Но преживяването трябва да е някъде дълбоко в нас.
— Само че е изопачено и символично, защото ни е отказан достъп до него по друг начин.
— Все едно изтриваш файл от компютъра. Файлът изчезва от директорията и ти вече нямаш достъп до него, но документът продължава да съществува някъде в твърдия диск.
Дъсти й разказа съня си за чаплата и за светкавицата.
Изведнъж Марти почувства, че я обзема познатия страх. По гърба й полазиха ледени тръпки.
Тя наведе глава и се втренчи в чашата в ръцете си. Ако я хвърлеше, щеше да удари Дъсти, който можеше да изпадне в безсъзнание. А ако я счупеше, можеше да използва острите краища, за да нареже лицето му.
Марти се разтрепери.
Пристъпът премина след една-две минути.
Тя вдигна глава и огледа посетителите в ресторанта, но никой не я гледаше.
— Добре ли си? — попита Дъсти.
— Този пристъп не беше толкова лош.
— Може би заради валиума и бирата.
— Може би.
— Пристъпите са на всеки час, но стига да не са силни…
Но Марти предчувстваше, че тези леки и краткотрайни пристъпи са само предупреждение за нещо силно и завладяващо.
Тя намери и друго стихче хайку, от което я побиха тръпки. Редовете бяха от Мацуо Башо, който бе написал и стихчето предназначено за Скийт.
Марти го прочете на ум и подаде книгата на Дъсти.
Той потрепери, като го видя.
Сервитьорът донесе сметката, благодари им и им пожела приятен ден, макар че преди два часа се бе стъмнило.
— Знаем, че активиращите имена са взети от Кандидатът от Манджурия, затова няма да е трудно да намерим моето. Вече знаем какъв е ефектът им. Но мястото тук не е подходящо да ги изпробваме.
— А къде?
— Да се приберем вкъщи.
— Там безопасно ли е?
— Има ли безопасно място?
56.
Оставен сам през по-голямата част на деня, Валит имаше право да се сърди, да се държи студено и дори да ги поздрави с недоволно ръмжене. Но като ги видя, кучето засия, ухили се и радостно размаха опашка.