Нед Мадъруел бе запалил лампите в кухнята.
На масата имаше бележка и пощенски плик. „Дъсти, намерих това пред външната ти врата.“
Марти отвори плика и извади книга с твърди и ярко илюстрирани корици.
— От доктор Ариман е.
Озадачен, Дъсти взе книгата — най-новият бестселър на Ариман, психологическо произведение на тема как да не научим да се обичаме.
Нито Дъсти, нито Марти я бяха чели, защото предпочитаха художествена литература. Във времена, когато изопачаването, заблудите и лъжите бяха основните тенденции в обществото, Дъсти често бе намирал повече истина в художествените измислици, отколкото в научните анализи.
Но, разбира се, тази книга беше от доктор Ариман и несъмнено бе написана със същата всеотдайност, с която той се грижеше за пациентите си.
— Но защо Ариман не спомена, че ни я изпраща? — попита Дъсти.
— Не е била изпратена, а донесена на ръка. Но не от Ариман — отговори Марти, като забеляза, че на плика няма пощенски марки. Там бе написано името и адресът на доктор Рой Клостърман.
В книгата беше пъхната бележка: „Секретарката ми минава всеки ден покрай къщата ви, затова я помолих да остави тази книга. Мисля, че най-новото произведение на доктор Ариман ще ви заинтригува. Вероятно не сте чели книгите му.“
— Странно — отбеляза Марти.
— Да. Клостърман не харесва Ариман.
— Как да не го харесва?
— Не. Усетих това в изражението и тона му.
— Но защо да не го харесва? Доктор Ариман е страхотен психиатър. Отдаден е на пациентите си.
— Да, знам. И виж колко си по-добре след един сеанс.
— Може би доктор Клостърман изпитва професионална завист.
— Но Клостърман не е психиатър. Той и доктор Ариман работят в различни области на медицината.
Дъсти почувства леко раздразнение, че Клостърман им е пратил този нежелан подарък. Като се има предвид дискретната му, но непогрешима неприязън към доктор Ариман, намеренията на Клостърман едва ли бяха добри. Постъпката му изглеждаше дребнава.
Епитафът на първата глава беше хайку.
— Какво има? — попита Марти.
— Странно съвпадение — отговори Дъсти и й показа стихчето.
— Да, странно — съгласи се тя.
Марти забави крачка, докато се качваше по стълбите.
Дъсти знаеше, че тя се страхува да чуе гласа на Сюзан, записан на телефонния секретар. Той й бе предложил да изслуша съобщението и сетне да й го преразкаже, но това би било проява на морално малодушие.
Индикаторът показваше, че на телефонния секретар има пет съобщения.
Марти застана на прага, сякаш разстоянието някак щеше да я изолира от емоционалното въздействие на гласа на Сюзан.
Дъсти натисна бутона.
Първото съобщение беше на Дъсти, когато предишната вечер се бе обадил от паркинга на „Нов живот“.
Второто съобщение беше от Сюзан, която сигурно се бе обадила, когато Марти бе заспала от изтощение.
„Аз съм. Какво става? Добре ли си? Мислиш ли, че съм луда? Няма да ти се разсърдя, ако е така. Обади ми се.“
Марти отстъпи две крачки, сякаш бе тласната назад от гласа на приятелката си. Лицето й пребледня.
Третото съобщение също беше от Сюзан, получено в три и двайсет след полунощ. Тя трябва да се бе обадила, докато Дъсти миеше ръцете си в банята, а Марти спеше дълбоко.
„Аз съм, Марти. Чуваш ли? Вдигни слушалката, ако си там, за Бога…“
Марти махна ръце от лицето си и ужасено се втренчи в телефонния секретар.
„Не е Ерик, а Ариман. Записах копелето с видеокамера. Мръсникът… След изгодната сделка за къщата му… Марти, моля те, обади ми се. Нуждая се от помощ.“
Дъсти спря записа, преди да изслушат четвъртото съобщение, и погледна Марти.
Очите им имаха израз, какъвто не бе виждал дотогава и не можеше да определи.
— Сюзан вероятно се е побъркала накрая. Какъв видеозапис? Доктор Ариман е…
— Страхотен психиатър.
— Отдаден е на…
— Пациентите си.
Ушите на Дъсти започнаха да кънтят. Причината беше онова, което психолозите наричаха познавателен резонанс — едновременно възприемане на две диаметрално противоречиви убеждения по един и същи въпрос. Субектът в случая беше Марк Ариман. Дъсти бе завладян от познавателен дисонанс, защото мислеше, че Ариман е страхотен психиатър и също така изнасилвач. И лекар, отдаден на пациентите си и същевременно убиец. Състрадателен терапевт и жесток манипулатор.
— Не може да е вярно — каза той.