До него застана черен лабрадор с големи, любопитни очи.
— Това е Шарлот — представи я Клостърман.
Валит обикновено се срамуваше от другите кучета, но сега веднага доближи нос до муцуната на Шарлот и размаха опашка. Двамата започнаха да се душат, после Шарлот хукна към стълбите във фоайето и Валит се втурна след нея.
— Не се притеснявайте — рече Клостърман. — Не може да съборят нищо, което вече не е било събаряно.
Той им предложи да съблекат якетата си, но те отказаха, защото колтът на Дъсти беше в джоба му.
В кухнята имаше тенджера, пълна със спагети, от която се разнасяше приятно ухание.
Клостърман им предложи кафе и напълни две чаши. Сетне попита дали желаят бира, но те отказаха.
Тримата седнаха около лакирана чамова маса. Лекарят се залови да реже големи жълти чушки.
— Готвех се да ви предложа вечеря, преди да разбера доколко откровен мога да бъда с вас. Но реших, че няма причина да бъда предпазлив. Много се възхищавах на баща ти, Марти, и ако си като него — в което съм убеден, знам, че мога да разчитам на дискретността ти.
— Благодаря — каза Марти.
— Ариман е нарцистично копеле. Това не е мнение, а доказуем факт — рече Клостърман, огледа ги, за да види дали ги е шокирал, и се усмихна, като видя, че те не изтръпнаха. — Чели ли сте някоя от книгите му?
— Не — отговори Дъсти. — Само разгледахме бегло онази, която ни изпратихте.
— „Научи се да обичаш“ е най-лошият му от психопатските му боклуци. Марк Ариман е влюбен в себе си, откакто се е родил. Прочетете книгата, и ще видите.
— Мислите ли, че той е способен да предизвика психични смущения на пациентите си? — попита Марти.
— Дали е способен? Няма да се изненадам, ако половината от психичните разстройства, които лекува, са предизвикани от него.
Изводите от този отговор бяха главозамайващи.
— Мислим, че приятелката на Марти, за която споменахме тази сутрин…
— Младата жена, страдаща от агорафобия.
— Тя се казва Сюзан Джагър — каза Марти, — познаваме се от десетгодишни. Снощи Сюзан се самоуби.
Марти шокира Клостърман. Той остави ножа и избърса ръцете си в малка хавлия.
— Приятелката ти.
— Намерихме я днес следобед — поясни Дъсти.
Клостърман отново седна до масата и хвана ръцете на Марти.
— А ти мислеше, че състоянието й се подобрява.
— Така ми каза доктор Ариман вчера.
— Имаме причина да смятаме, че автофобията на Марти не е възникнала по естествен начин — добави Дъсти.
— В продължение на година два пъти седмично ходех със Сюзан при Ариман и започнах да откривам… странни пропуски във времето.
Клостърман обърна ръката й и се втренчи в дланта.
— Ето какво ще ви кажа за онова хитро копеле. Занимавам се с благотворителна дейност. За малтретирани деца. И мен ме пребиваха като малък. Но това не нанесе поражения на психиката ми. Спомняте ли си случая Орнуейл?
В продължение на двайсет години семейство Орнуейл имаше популярна частна детска градина в Лагуна Бийч. Всяка свободно място там предизвикваше разгорещена надпревара между родителите на кандидата.
Преди две години майката на петгодишно дете подаде оплакване в полицията, обвинявайки членовете на семейство Орнуейл в сексуално насилие над дъщеря й. Майката твърдеше, че и други деца са използвани за групов секс и сатанински ритуали. В последвалата истерия родителите тълкуваха всяка странност в поведението на децата си като тревожна емоционална реакция в резултат на насилие.
— Нямах връзки със семейство Орнуейл, нито със семействата, чиито деца посещаваха детската градина — продължи Клостърман, — затова ме поканиха да извърша безплатен преглед на малчуганите. Агенцията за защита на децата и прокуратурата. Те поискаха доброволна помощ и от психиатър, който да разговаря с децата и да разбере дали могат да представят убедителни доказателства за насилие.
— И психиатърът е бил Ариман — досети се Марти.
Рой Клостърман стана, взе каната с кафето и отново напълни чашите им.
— Срещнахме се, да координираме различните аспекти на медицинската страна на разследването. Мигновено намразих Ариман.
Настойчивият вътрешен глас упрекна Дъсти за нелоялността му към психиатъра и дори че слуша тези негативни оценки за него.
— И когато Ариман небрежно подметна, че използва хипноза и връща назад във времето горките деца, за да си спомнят дали с тях са издевателствали, аз сериозно се разтревожих.
— Хипнозата не е ли общоприет метод на терапия? — попита Марти, вероятно също слушайки вътрешния си глас.
— Все по-малко. Един недобросъвестен лекар лесно може да внуши фалшиви спомени. Субектът под хипноза е уязвим. И ако терапевтът преследва някаква цел и е неетичен…