— Мислите ли, че Ариман е имал някаква цел в случая Орнуейл?
— Децата са силно податливи на внушения, дори без хипноза. Множество изследвания показват, че те помнят онова, което убедителният терапевт иска да си спомнят. Когато ги разпитваш, трябва много да внимаваш да не насочиш в някаква посока показанията им. И всички така наречени потиснати спомени, възстановени от едно дете под хипноза, са без никаква стойност.
— Повдигнахте ли този въпрос пред Ариман? — попита Марти.
Клостърман продължи да реже жълтите чушки и рече:
— Да. И той се държа снизходително и арогантно. Но беше адски спокоен. Ариман е добър политик. Той отговори на всичките ми въпроси и никой друг от комисията по разследването не сподели притесненията ми. На горките, обречени Орнуейл това никак не им хареса. Масовата истерия в случая саботира справедливия, обективен процес.
— Когато прегледахте децата, видяхте ли следи от физическо насилие? — попита Дъсти.
— Не. При по-големите момчета и момичета физиологичните следи от изнасилване невинаги се забелязват. Но онези дечица бяха малки. Ако наистина бяха насилени, все щях да открия нещо — разкъсана тъкан, белези или хронични инфекции. Ариман поддържаше всички онези истории за сатанински сеанси и изтезания, но аз не намерих ни най-малкото медицинско доказателство за това.
Към петимата членове на семейство Орнуейл бяха предявени обвинения и детската градина бе претърсена из основа за улики.
— И после при мен дойде един човек, който знаеше какво е мнението ми за Ариман… Каза ми, че преди да започне всичко това, Ариман лекувал сестрата на жената, която обвини семейство Орнуейл.
— Ариман не би ли трябвало да съобщи за тази връзка?
— Разбира се. И така, отидох в прокуратурата. Оказа се, че жената наистина е сестра на обвинителката. Но Ариман заяви, че не е знаел за това.
— Повярвахте ли му?
— Не. Но прокурорът му повярва и не го изключи от комисията. Защото, ако признаеха, че Ариман е излъгал, нямаше да могат да използват показанията на децата. Всъщност всички неща, които децата му бяха разказали, трябваше да бъдат приети като изтръгнати с принуда или внушени спомени и нямаше да имат стойност в съда. Аргументите на прокурора зависеха от непоклатимата вяра в почтеността на Ариман.
— Не си спомням да съм чела такива нещо във вестниците.
— Ще стигна и до там — обеща Клостърман. — Научих, че пациентката на Ариман често ходи в кабинета му, придружена от сестрата — жената, която бе обвинила семейство Орнуейл.
— Така както аз водех Сюзан — рече Марти.
— Ако това беше вярно, нямаше начин Ариман да не я познава. Но не разполагах с доказателства и не можех да отида в полицията, защото щяха да ме обвинят в клевета.
Клостърман се ядоса, започна да реже чушките по-агресивно и се намръщи.
— Не знаех как да се сдобия с доказателство. Не съм лекар детектив като онези по телевизията. Но се замислих… дали в миналото на копелето няма нещо гнило. Беше странно, че той се бе местил два пъти по време на кариерата си, при това на големи разстояния. След като е живял повече от десет години в Санта Фе, Ариман изведнъж отива чак в Скотсдейл, Аризона. И след седем години идва тук, в Нюпорт. Преуспяващите лекари не зарязват практиката си, когато им хрумне.
Клостърман наряза чушките, изми ножа, избърса го и го прибра.
— Разпитах в медицинската колегия дали някой познава лекар, практикувал в Санта Фе. Един кардиолог, жена, с която бяхме близки, ми каза, че има приятел там. Оказа се, че лекарят познава Ариман и също като мен, никак не го харесва. И после дойде сензацията. В Санта Фе също имало случай на сексуално насилие в детска градина и Ариман разговарял с децата. И там възникнали съмнения за методите му.
Стомахът на Дъсти се сви. Той отмести чашата си, макар да знаеше, че кафето няма нищо общо с това.
— Едно от децата, петгодишно момиченце, се самоубило точно преди началото на процеса. Петгодишно. Оставило рисунка на дете като нея, коленичило пред гол мъж. Анатомията му била изобразена правилно.
— Мили Боже — възкликна Марти и се надигна от стола, но нямаше къде да отиде и отново седна.
Дъсти се запита дали тя ще си представи тялото на момиченцето, когато следващия път получи пристъп на паника.
— Тогава Ариман е щял да бъде съден, ако детето не се бе самоубило — продължи Клостърман, извади бутилка бира от хладилника и я отвори. — Лоши неща се случват на добрите хора около доктор Ариман, но той винаги се явява в ролята на спасител. До убийствата в Санта Фе. Госпожа Пасторе, изключително добра жена, която не е казвала лоша дума на никого и не познава момент на лабилност в живота си, изведнъж зарежда револвер и решава да убие членовете на семейството си. Започва, като пръска черепа на десетгодишния си син.