— Член на семейството ни се разболя — поясни Дъсти.
— Кой е болен? — попита Скийт.
— Мама — отговори Дъсти.
— Чия майка? — Скийт явно не можеше да повярва на ушите си.
Клодет ли беше болна? Клодет, която му бе избрала Холдън Колфийлд за баща и после професор Дерек Ламптън за втори баща? Онази жена, притежаваща красотата и хладното безразличие на богиня? Любовницата на учени трето качество? Музата на писатели, които не намираха смисъл в писменото слово, и на бездарни психолози, презиращи човешката раса? Клодет, твърдоглавата екзистенциалистка, изпитваща презрение към всички правила, закони и дефиниции, които не започваха с нея? Как бе възможно това безчувствено и очевидно безсмъртно същество да стане жертва на каквото и да е на този свят?
— Нашата — потвърди Дъсти.
Марти коленичи и надяна маратонките на краката на Скийт.
— Марти, но аз съм по пижама.
— Няма време да се обличаш, миличък. Майка ти е много болна.
— Наистина ли е болна Клодет?
— Стана внезапно — отговори Дъсти.
— Камион ли я блъсна? — попита Скийт.
Джасмин Ернандес долови радостната нотка в гласа му и се намръщи.
— Да не си се дрогирал пак?
— Не, чист съм — искрено отговори Скийт.
Ариман се обади на сестрите на втория етаж, за да ги предупреди да не безпокоят нито него, нито пациента му по време на сеанса в стая 246.
— Той ми се обади и ме повика. Каза, че утре сутринта ще се самоизпише. А това вероятно ще го довърши. Трябва да го разубедя. Пациентът е още силно пристрастен. Излезе ли навън, веднага ще намери хероин и ако съм прав за психопатологията му, той всъщност иска да приеме свръхдоза и да сложи край на всичко.
— Толкова е млад — каза сестра Гангус. — Животът е пред него.
Тя беше трийсет и няколко годишна, привлекателна и абсолютен професионалист. Но имаше слабост към този пациент и щом станеше дума за него, се възбуждаше страхотно и всеки момент можеше да припадне от мозъчна анемия и недостатъчно оросяване на мозъка, вследствие твърде голямото количество кръв, циркулираща в слабините и гениталиите й.
— И е толкова мил — добави Гангус.
Кайла Устън, по-младата сестра, не беше заслепена от пациента в стая 246, но очевидно проявяваше интерес към самия доктор Ариман. Когато психиатърът разговаряше с нея, тя изпълняваше един и същ репертоар от номера с езика си. Преструвайки се, че не съзнава какво прави, сестра Устън често облизваше устните си, за да ги навлажни — бавно, продължително и чувствено. А щом се замислеше за нещо, което Ариман бе казал, тя понякога изплезваше език и го прехапваше.
И сега устните й бяха разтворени от изненада. Езикът й се стрелкаше навън и навлажняваше устните.
Сестра Устън беше хубава, но психиатърът не се интересуваше от нея. Един от принципите му беше да не промива мозъка на служителите си, макар че по този начин би сложил край на исканията им за повишение на заплатите и социалните придобивки, но рискът от вероятни усложнения не си заслужаваше.
Ариман би могъл да направи изключение за сестра Устън, защото езикът й го омайваше. Щеше да му бъде приятно да направи нещо творческо с него. Но за съжаление в днешно време, когато пробиването на тялото с козметични цели вече не беше шокиращо, и ушите, веждите, ноздрите, пъповете и дори езиците се украсяваха с дрънкулки, Ариман не можеше да направи кой знае какво с езика на Устън, така че като се събуди, да бъде ужасена или поне възмутена.
Понякога той мислеше, че е отчайващо да бъдеш садист в епоха, когато самообезобразяването е на мода.
И така, беше време да отиде в стая 146 при пациента си.
Ариман беше главният инвеститор в клиника „Нов живот“, но обикновено не лекуваше пациентите си там. Всъщност наркоманите не го интересуваха. Те съсипваха живота си толкова усърдно, че не беше необходимо допълнително да усложнява състоянието им.
В момента единственият му пациент в „Нов живот“ беше в стая 246. Разбира се, Ариман проявяваше особен интерес към брата на Дъстин Роудс, в стая 250, но не го лекуваше официално. И консултацията му по този случай беше строго неофициална.
Психиатърът влезе в стая 246, където всъщност имаше един апартамент с две помещения и баня. Известният актьор бе направил челна стойка, бе подпрял гръб на стената и гледаше телевизия наопаки.
— Марк? Какво правиш тук в този късен час? — попита актьорът.
— Бях в сградата при друг пациент и ми хрумна да се отбия да видя как си.
Ариман бе излъгал сестрите Гангус и Устън, когато каза, че актьорът му се е обадил и е заплашил да напусне клиниката на другия ден. Истинската цел на присъствието му в клиниката беше да може да програмира Скийт, след като твърде старателната сестра Ернандес си отиде вкъщи. След два часа в стая 246, няколко минути със Скийт щяха да изглеждат случайност и всеки служител, който го забележеше, нямаше да види нищо подозрително в посещението му.