— Прекарвам около два часа на ден в тази поза — рече актьорът. — Хубаво е за кръвообращението на мозъка.
Ариман погледна сапунения сериал на екрана и каза:
— Щом харесваш тези неща, вероятно е по-добре да ги гледаш наопаки.
— Никой не обича критиците, Марк.
— Дон Адриано де Армадо.
— Слушам — отговори актьорът, като трепна, но успя да остане в същата поза.
За активиращото име на този субект психиатърът бе избрал герой от „Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир.
Актьорът, който взимаше хонорари от двайсет милиона долара за филм, бе получил оскъдно образование през трийсет и няколкото си години и не бе изучавал драматично изкуство. Когато погледнеше сценарий, той често четеше само собствените си реплики и нямаше представа от произведенията на Шекспир, така че едва ли имаше опасност да чуе името Дон Адриано де Армадо от друго място, освен от устата на Ариман.
Психиатърът произнесе активиращото стихче хайку за актьора.
— Щом искате да го приберете трябва да подпишете декларация за доброволно изписване — каза Джасмин Ернандес.
— Утре ще го върнем — отговори Марти и помогна на Скийт да стане от леглото.
— Да — потвърди Дъсти, продължавайки да тъпче дрехите и вещите на Скийт в чантата. — Искаме само да видим мама и после пак ще го доведем тук.
— Трябва да подпишете декларация — настоя Ернандес.
— Дъсти, по-добре Клодет да не чува, че я наричаш „мама“. Ще ти скъса задника от бой — предупреди Скийт.
— Той се опита да се самоубие вчера — напомни им Ернандес. — Клиниката не може да поеме отговорността да го изпише в това състояние.
— Ние поемаме пълна отговорност — увери я Марти.
— Тогава ще донеса формуляра.
Марти остави Скийт и застана пред нея.
— Защо не ни помогнете да го приготвим? После четиримата ще отидем в стаята за персонала и ще подпишем декларацията.
Джасмин присви очи и попита:
— Какво става тук?
— Бързаме, това е всичко.
— Така ли? Тогава бързо ще донеса формуляра — заяви Ернандес, мина покрай Марти и когато стигна до вратата, се обърна към Скийт: — И да не се мръщиш, докато се върна.
— Разбира се, добре — обеща Скийт. — Но би ли побързала? Клодет е болна и не искам да пропусна нищо.
Ариман инструктира актьора да седне на дивана.
Звездата беше ексхибиционист и се бе издокарал само по черни бикини, врязани в задника. Той беше в цветущо здраве, строен, слаб и атлетичен, въпреки страховития списък от самоунищожителни навици.
Актьорът прекоси стаята с грациозността на балетист. Всъщност, макар че личността му беше дълбоко потисната, той се движеше така, сякаш изпълняваше някаква роля. Очевидно убедеността му, че непрекъснато го гледат и му се възхищават не беше придобита, когато славата го бе покварила, а бе закодирана в гените му.
Докато актьорът чакаше, Ариман съблече сакото си и нави ръкавите на ризата си, сетне погледна отражението си в огледалото. Идеално. Ръцете му бяха мускулести и леко окосмени — мъжествени, без да са неандерталски. Когато в полунощ излизаше от този апартамент и тръгнеше към стаята на Скийт, той щеше да преметне сакото на рамото си — олицетворение на уморен, трудолюбив, всеотдаен и сексапилен лекар.
Ариман придърпа стол до дивана, седна срещу актьора и каза:
— Успокой се.
— Спокоен съм — отговори актьорът и сините му очи, който омайваха сестра Гангус, потрепнаха, сякаш спеше и сънуваше.
Той бе избрал младия Ариман заради холивудския му произход. Джош Ариман вече беше мъртъв, когато бъдещият актьор получаваше слаби оценки по математика, история и другите предмети в прогимназията, затова двамата не бяха работили заедно. Но актьорът мислеше, че след като великият режисьор е спечелил две награди „Оскар“, тогава и синът му трябва да е най-добрият психиатър в света. „С изключение, може би, на Фройд — бе казал той на Марк. — Но той е някъде в Европа и не мога непрекъснато да летя, за да ходя на сеанси при него.“
След като Робърт Дауни Младши най-после бе изпратен задълго в затвора, актьорът се разтревожи, че „онези фашисти от ФБР“, може да хванат и него. Той не искаше да промени начина си на живот, за да достави удоволствие на репресивните сили, но беше още по-малко ентусиазиран от перспективата да съжителства в една килия с убиец маниак с дебел врат и без предпочитания към определен пол.