Марти повдигна вежди в недоумение.
Скийт огледа караваната и се усмихна.
— Тук ми харесва. Има приятно бръмчене.
Доктор Ариман изпрати вкъщи сестра Ернандес с обещание за пълно заплащане за цялата нощна смяна, увери сестра Гангус, че в момента кинозвездата не се нуждае от нищо, пренебрегна опитите на сестра Устън да го съблазни с акробатичните способности на пъргавия си език и се върна към недовършената работа в стая 246.
Актьорът лежеше на леглото и чакаше, както бе инструктиран, и се бе втренчил в тавана с такава емоционалност, с каквато изпълняваше ролите си в колосалните, касови филми.
Психиатърът седна на ръба на леглото и рече:
— Кажи ми къде се намираш в момента, не физически, а психически.
— В параклиса.
— Добре.
По време на едно от предишните си посещения Ариман бе инструктирал актьора никога повече да не употребява хероин, кокаин, марихуана и други непозволени вещества. Противно на онова, което психиатърът бе казал на сестрите Гангус и Устън, този човек беше напълно излекуван от пристрастяването си към наркотиците.
Но нито състраданието, нито чувството за професионална отговорност бяха мотивирали доктор Ариман да освободи пациента от тези самоунищожителни навици. Просто актьорът беше по-полезен трезвен, отколкото дрогиран.
Кинозвездата скоро щеше да бъде използван в опасна игра с огромни исторически последици. Ето защо, когато дойдеше моментът да бъде включен в играта, не трябваше да съществува вероятност актьорът да бъде заключен в ареста за притежание на наркотици. Той трябваше да бъде на свобода и готов за съдбовната си мисия.
— Ти се движиш в елитни кръгове — каза психиатърът. — И по-точно, имам предвид светското събитие, на което ще присъстваш след десет дни, в събота вечерта другата седмица. Моля те, опиши ми събитието, за което говоря.
— Прием на президента — отговори актьорът.
— Президентът на Съединените щати.
— Да.
Всъщност приемът щеше да бъде за набиране на средства за политическата партия на президента и щеше да се състои в имението Бел Еър на режисьор, който бе спечелил повече пари, бе получил повече награди „Оскар“ и бе рискувал да се зарази с предавани по полов път болести от повече бъдещи актриси дори от покойния Джош Ариман, кралят на сълзите. Холивудските величия щяха да платят по двайсет хиляди долара за привилегията да се умилкват около най-висшестоящия политик така, както всеки ден се умилкваха на тях — като се започнеше от водещи на предавания и се свършеше със сбирщината по улиците. За парите си звездите щяха да получат както огромно погъделичкване на егото, предизвикващо спонтанен оргазъм, така и приятно, перверзно чувство, че не са нищо повече от сервилни отрепки от поп културата, намиращи се в присъствието на величието.
— Нищо няма да ти попречи да присъстваш на приема на президента — каза Ариман.
— Нищо.
— Болест, нараняване, млади почитатели от двата пола — нито едно от тези увлечения или други няма да те възпрепятства да се явиш навреме на светското събитие.
— Разбирам.
— Мисля, че президентът ти е почитател.
— Да.
— На приема, когато застанеш лице в лице с президента, ще използваш чара и манипулативните си умения, за да го предразположиш мигновено. После ще го накараш да се наведе към теб, сякаш искаш да му кажеш страхотно интересна клюка за някоя от присъстващите актриси. И когато президентът е близо и най-уязвим, ще хванеш с две ръце главата му и ще му отхапеш носа.
— Разбирам.
В караваната наистина се чуваше бръмчене, но за Марти шумът беше по-скоро обезпокоителен, отколкото приятен. Всъщност във въздуха се носеше бръмченето и жуженето на множеството електрически устройства, различни по тон и сила на звука, някои постоянни, а други — вибриращи. Звуците бяха тихи и приглушени, а не пронизителни, и комбинираният ефект предизвикваше асоциации с поляна в лятна нощ, пълна с бръмбари жътвари, щурци и други насекоми трубадури, изпълняващи романтични песни. Може би затова бръмченето изнерви Марти и й внуши усещането, че по краката й пълзят твари.
Над две от стените във всекидневната, която беше продължение на трапезарията, бяха наредени лавици от пода до тавана, отрупани с монитори и обикновени телевизори. Всички работеха и бълваха образи, цифрова информация, диаграми и абстрактни графики на променящи се форми и цветове, които не говореха нищо на Марти. На лавиците имаше и загадъчни устройства — осцилоскопи, радари, измервателни уреди и дигитални датчици в шест цвята.