Чешита поднесе сок на всички и седна до масата. Стената зад него беше облепена със звездни карти на Северното и Южното полукълбо.
Валит започна да лочи вода от купата, която Фостър му даде. Съдейки по щастливото му държане, бръмченето в караваната явно не го притесняваше.
— Е, и? — попита Чешита.
— Марти и аз трябва да отидем в Санта Фе и се нуждаем от… — каза Дъсти.
— Зареждане с енергия? — прекъсна го Фостър.
— Какво?
— Там има силно енергийно поле.
— Къде? В Санта Фе? Какво енергийно поле?
— Мистично.
— Сериозно? Не. Само искаме да разговаряме с едни хора, които може би са свидетели на… престъпление. Скийт трябва да отседне за няколко дни някъде, където на никого няма да му хрумне да го потърси. Ако можеш…
— Ще скачаш ли? — обърна се Чешита към Скийт.
— Откъде?
— От покрива ми.
— Не се обиждай, но не е достатъчно висок.
— А ще се застреляш ли?
— Не — обеща хлапето.
— Добре — рече Фостър и пийна сок от сливи.
Оказа се по-лесно, отколкото Марти бе очаквала.
— Знам, че ще те притесним, но ще имаш ли място и за Валит? — попита тя.
— Кучето?
— Да. Много е добър, не лае, не хапе и е страхотен компаньон.
— Цапа ли?
— Какво?
— Ходи ли по нужда в къщата?
— О, не, никога.
— Добре.
Марти погледна Дъсти. Съвестта му очевидно беше гузна като нейната, защото той каза:
— Чешит, трябва да бъда откровен с теб. Мисля, че някой ще търси Скийт. Може би повече от един човек. Едва ли ще дойдат тук, но ако се появят… Опасни са.
— Наркодилъри?
— Не. Случаят няма нищо общо с това. Става дума за…
Дъсти се поколеба, търсейки най-подходящите думи, за да обясни накратко необикновеното им положение и да не подложи на крайно изпитание доверието на Чешита.
— Колкото и налудничаво да звучи — намеси се Марти, — забъркани сме в някакъв експеримент за контролиране на съзнанието, промиване на мозъка, конспирация…
— Извънземни? — попита Фостър.
— Не, не. Ние…
— Трансизмерни същества?
— Не. Това е…
— Правителството?
— Може би — отговори Марти.
— Асоциацията на психолозите?
Марти онемя.
— Откъде ти хрумна? — попита Дъсти.
— Има само пет възможни заподозрени — отговори Чешита.
— Кой е петият?
Нютън се наведе над масата. Както винаги, прозрачните му сиви очи бяха изпълнени с тъга заради положението на човека.
— Бил Гейтс — отговори той.
— Хубав сок — рече Скийт.
Голият актьор. Лекомислен и позьор. Слава и позор.
Не, стихчето беше ужасно. Щом дори красивите жени не вдъхновяваха лесно психиатъра, за да достигне върховете на стихотворството, актьорът с хирургично изваян нос и подсилени с колаген устни едва ли щеше да стане сюжет на безсмъртно хайку.
Ариман стана, втренчи се в спокойното му лице и бързо потрепващите очи и продължи:
— След като отхапеш носа, няма да го сдъвчеш, а веднага ще го изплюеш. Носът ще бъде в такова състояние, че да бъде зашит от екип първокласни хирурзи. Намерението не е опит за покушение, нито обезобразяване завинаги. Има хора, които искат да изпратят на президента послание — предупреждение, което той не може да пренебрегне. Ти си само вестоносецът. Кажи ми дали това ти е ясно или не.
— Ясно е.
— Повтори инструкциите ми.
Актьорът повтори инструкциите дума по дума, много по-убедително, отколкото произнасяше репликите си във филмите.
— Няма да сториш нищо повече на президента и ще се опиташ да избягаш.
— Разбирам.
— Стъписването след атаката ще ти даде възможност да се отдалечиш, преди агентите на тайните служби да реагират.
— Да.
— Но мигновено ще хукнат след теб. После ще направиш необходимото… В никакъв случай не трябва да те залавят жив. Може да си представиш, че си Индиана Джоунс, заобиколен от нацистки главорези и злите им поддръжници. Прояви творчество, за да предизвикаш суматоха, използвайки обикновени предмети като оръжия, и бягай, докато те застрелят.
Тази приятна работа с актьора беше поръчка, каквито Ариман се налагаше да изпълнява от време на време. Това беше цената, която трябваше да плати, за да може да използва методите си за контролиране за лично забавление, без да се страхува, че ще отиде в затвора, ако някоя от игрите му се обърка.
Ако настоящата игра беше за негово лично удоволствие, сценарият нямаше да е толкова елементарен. Но въпреки липсата на сложност играта беше изключително развлекателна.
Ариман програмира актьора да не си спомня за разговора им и го заведе във всекидневната на апартамента.