Първоначално психиатърът възнамеряваше най-малко един час да диктува несвързани, психарски бръщолевения, докато актьорът ги запише с почерка си в дневника си, все едно са собствените му мрачни фантазии. Двамата бяха правили това по време на няколко от предишните сеанси и почти двеста страници с трескав, параноичен ужас, язвителност, омраза и предсказания за деня на Страшния съд, отнасящи се до президента на Съединените щати, изпълниха първата половина на дневника. Актьорът не си спомняше да е писал всичко това и отваряше дневника само ако Ариман му дадеше инструкции да го направи. Но след атаката върху носа на президента и след като извършителят бъде застрелян, властите щяха да открият този разобличаващ документ, скрит под колекцията от бикини, които актьорът бе свалил и запазил за спомен от хилядите жени, съблазнени от него.
Ариман беше разтревожен от командоския стил на измъкване на Скийт от клиниката и реши този път да пропусне диктовката. Съществуващите двеста страници щяха да бъдат достатъчно убедителни за агентите на ФБР, и за читателите на жълтата преса.
Изпълнявайки инструкциите на психиатъра, актьорът отново зае челна стойка до стената срещу телевизора.
— Започни да броиш — каза Ариман.
Когато стигна до десет, актьорът излезе от параклиса и се върна в пълно съзнание. За него Ариман току-що влизаше в стаята.
— Марк? Какво правиш тук по това време?
— Бях в сградата при друг пациент и реших да се отбия да те видя. Как си?
— Всеки ден прекарвам по един час в това положение. Полезно е за кръвообращението в мозъка.
— Резултатите са очевидни.
— Да, нали? — засия актьорът.
Успокоявайки се, че трябва да бъде търпелив, психиатърът проведе десетминутен, изключително досаден разговор за огромната печалба от последния мегахит на актьора, предоставяйки на субекта нещо, което да запомни от срещата ми. Когато излезе от стая 246, Ариман знаеше повече, отколкото искаше, за характерните особености на зрителските посещения в киносалоните в района на Чикаго.
Кинозвездата. Отхапва носа на демократа. Милиони ликуват.
Това стихче хайку беше много по-хубаво от предишното, но Ариман трябваше да го преработи, за да отговаря на изискванията за броя на сричките.
Дъсти активира Скийт с името доктор Йен Ло.
Хлапето изправи рамене и лицето му стана безизразно. Видът му засили тъгата на Дъсти, че толкова млад, брат му е бил ограбен от пълноценен и смислен живот.
Когато чу стихчето хайку и трите отговора на Скийт, Фостър Нютън Чешита рече: „Точно така“, сякаш познаваше психологичните механизми на контрол на съзнанието.
Преди няколко минути, на бърза консултация в библиотеката на Чешита — малка спалня, пълна с книги за НЛО, отвличания от извънземни, спонтанно взривяване на хора, трансизмерни същества и Бермудския триъгълник — Дъсти обясни на Марти какъв ефект се надява да постигне със Скийт. Онова, което предложи, беше рисковано за и без това крехкото психично състояние на хлапето и Дъсти се притесняваше, че по-скоро ще му навреди, отколкото да стори добро. За негова изненада Марти веднага одобри плана. Той ценеше здравия й разум и насърчен от нея, се приготви да поеме страховитата отговорност за последиците от намеренията си.
Очите на Скийт потрепваха както в клиника „Нов живот“.
— Кажи ми дали чуваш гласа ми, Скийт — рече Дъсти.
— Чувам гласа ти.
— Когато… ти дам инструкции, ще ги изпълниш ли?
— Ще ги изпълня ли?
Дъсти си припомни всичко, което бе научил по време на предишния им сеанс в клиниката и перифразира въпроса като твърдение.
— Ще изпълниш всички инструкции, които ти дам, Скийт. Потвърди или отречи, че това е истина.
— Потвърждавам.
— Аз съм доктор Йен Ло, Скийт.
— Да.
— И аз съм водопадите.
— Да.
— В миналото съм ти давал много инструкции.
— Боровите игли.
— Точно така. А сега, след малко ще щракна с пръсти и ти ще заспиш спокойно. Потвърди или отречи, че си ме разбрал дотук.
— Потвърждавам.
— А после ще щракна с пръсти втори път и ти ще се събудиш и ще бъдеш в пълно съзнание, но ще си забравил предишните ми инструкции. Контролът ми над теб ще свърши. Аз, доктор Йен Ло, водопадите, никога повече няма да имам достъп до съзнанието ти. Кажи ми дали разбираш какво ти казах, Скийт.
— Разбирам.
Дъсти погледна Марти за подкрепа.
Тя кимна.
Чешита не знаеше за плана им и заинтригуван се наведе напред.
— Макар че ще забравиш предишните ми инструкции, Скийт, ти ще запомниш всичко, което ще ти кажа сега. Ще повярваш във всяка моя дума и до края на живота си ще действаш, както съм те инструктирал. Кажи ми дали разбираш какво ти казах.