— Сега могат да ви проверяват колкото си искат.
— На рентгена ще видят само силуетът на детска играчка — с възхищение каза Марти.
— И няма да ни накарат да отваряме чантата заради такова нещо?
— Не.
— По-добре да го сложим в ръчния багаж — предложи Дъсти.
— Да.
— Защото понякога изгубват пътническите чанти ли? — попита Марти.
— Точно така — кимна Чешита.
— Използвал ли си това камионче? — попита Скийт.
— Никога — отговори Фостър.
— Тогава защо си го купил?
— За всеки случай.
— Странен човек си ти, Чешит — рече Дъсти.
— Благодаря. Искате ли кевларени жилетки?
— Не.
— Имаш бронежилетки?
— Разбира се.
— Използвал ли си ги някога? — отново попита Скийт.
— Още не.
Марти поклати глава.
— Сигурно ще ни предложиш и лъчев пистолет.
— Нямам такъв — видимо разочарован отговори Чешита.
— Няма да вземем кевларените жилетки — реши Дъсти. — Охраната на летището може да забележи, че сме издути под дрехите.
— Може — съгласи се Фостър.
На долния етаж психиатърът не намери нищо друго, което да привлече вниманието му. Макар че проявяваше подчертан интерес към изкуството и вътрешното обзавеждане, той не спря, за да се възхити на картините, мебелите и украшенията. Ариман остана равнодушен към интериора на къщата.
В спалнята имаше следи от припряно заминаване. Две от чекмеджетата на дрешника не бяха затворени. Вратата също беше отворена. На пода бе захвърлен пуловер.
Ариман се вгледа отблизо в дрешника и видя два куфара. До тях имаше свободно място, където сигурно са били сложени пътническите чанти.
Той прегледа другата спалня и банята, после влезе в кабинета на Марти.
Синеоката. Жена, заета с игри. Смъртта дебне там.
Работното й място беше отрупано с книги, карти на фантастични светове, рисунки на анимационни герои и други неща, свързани с проекта, основаващ се на „Господаря на пръстените“. Отдавайки се ентусиазма си към игрите, Ариман отдели повече време от необходимото, за да разгледа всичко.
Докато размишляваше върху компютърните дизайни на различните същества, психиатърът осъзна защо бе съчинил по-хубаво хайку за Марти, отколкото за Сюзан и другите жени, които го бяха вдъхновявали. Той и Марти споделяха общ интерес към игрите. И тя харесваше властта да бъде кукловод. Поне този аспект на съзнанието й предизвикваше симпатии в Ариман.
Той се запита дали с течение на времето ще открие и други общи неща между себе си и Марти. След като веднъж преминеше настоящата предварителна фаза във взаимоотношенията си, колко иронично би било, ако научеше, че съдбата им е отредила по-сложно бъдеще заедно, отколкото си е представял, разсеян от изключителната красота на Сюзан и от семейната обвързаност на Марти.
Сантименталният аспект в личността на Ариман изпита удоволствие от мисълта да се влюби или поне нещо такова. Макар че животът му беше пълноценен и навиците — отдавна установени, той не би се въздържал от усложненията на една романтична любов.
Докато преравяше чекмеджетата, Ариман се чувстваше все по-малко детектив и все повече палав любовник, който прелиства дневника на любимата си, търсейки най-съкровените тайни на сърцето й.
В горните две чекмеджета той не намери нищо интересно, но в третото, сред линийките, моливите и гумите, имаше микрокасета, на която с големи червени букви пишеше „СЮЗАН“.
По гърба му полазиха ледени тръпки.
Ариман потърси малък касетофон, на който да пусне микрокасетата, но Марти нямаше такова нещо.
Но когато видя телефонния секретар в края на бюрото, Ариман осъзна какво държи в ръката си.
Алуминиевата стряха вибрираше от вятъра. Звукът наподобяваше ръмжене на звяр, сякаш нещо гладно в мрака чакаше Дъсти да отвори вратата на караваната.
— Ако може да се вярва на прогнозата, до края на седмицата времето ще бъде лошо — каза Дъсти. — Не работи по къщата на семейство Соренсън, Чешит. Само се грижи за Скийт и Валит.
— Ще се забавляваме — обеща Чешита.
— Ще играем на карти — добави Скийт.
— И ще подслушваме късовълновия обхват за закодирани сигнали от извънземни. — Това беше цялата реч на Чешита.
— И радиопредавания — рече Скийт.
Дъсти и Марти слязоха по стъпалата, прекосиха малката веранда и тръгнаха към колата. Духаше силен вятър, а сухите листа на магнолиите се носеха като плъхове под краката им.
Валит изскимтя жаловито, сякаш мислеше, че никога повече няма да види Дъсти и Марти.
Индикаторът на телефонния секретар показваше, че има две съобщения. Доктор Ариман реши да ги прослуша и после да пусне касетата с надпис „СЮЗАН“.