Ариман слезе във всекидневната на първия етаж, отвори вратичката на камината, сложи касетата върху едно от изкуствените, керамични цепеници и извади от джоба на сакото си елегантна запалка „Картие“.
Той я носеше със себе си от единайсетгодишен. Това беше първата запалка, която бе откраднал от баща си. Психиатърът не пушеше, но винаги имаше вероятност да изпита желание да запали нещо.
Когато беше на тринайсет, вече първа година в колежа, Ариман изгори майка си. Ако не носеше запалка в джоба си, когато възникнеше необходимост, в онзи мрачен ден преди трийсет и пет години животът му можеше да се промени и да стане много лош.
Те бяха във вилата им във Вейл по време на коледните празници. Майка му трябваше да е на ски, но неочаквано се появи, докато Марк подготвяше котка за дисекция на живо. Той току-що бе упоил животното, използвайки хлороформ, който бе направил от обикновените препарати за почистване в къщата, бе залепил с тиксо лапите за мушамата на масата, бе запушил устата й, за да заглуши мяукането, когато котката се свестеше и бе наредил хирургичните инструменти, които компанията за медицинско оборудване бе предложила с намаление на студентите по медицина в университета. И после… здрасти, мамо. Марк не я виждаше месеци наред, когато тя се снимаше във филм или ходеше на някое от онези сафарита без оръжие, които много харесваше. Но тогава изведнъж майка му се бе почувствала виновна, че го е оставила и е отишла на ски с приятелките си и бе решила да бъде с него. Какъв неподходящ момент!
Той разбра, че тя веднага се е досетила какво се е случило с кученцето на братовчедка й Хедър в Деня на благодарността и вероятно инстинктивно е отгатнала каква е истината за изчезването на четиригодишния син на управителя на имението им предишната година. Майка му беше вглъбена в себе си, типична трийсет и няколко годишна актриса, която слагаше в рамки снимките си от кориците на списанията и украсяваше спалнята си с тях, но не беше глупава.
Съобразителен както винаги, Марк отпуши шишето с хлороформ и плисна съдържанието във фотогеничното й лице. Това му даде време да грабне котката, да прибере мушамата и хирургическите инструменти, да пусне газта, да запали майка си, която още лежеше в безсъзнание и да избяга.
Експлозията разтърси Вейл, проехтя като гръм в заснежените равнини и предизвика няколко лавини, които обаче бяха твърде малки, за да имат развлекателна стойност за Марк Ариман. Дървената десетстайна вила пламна като факел.
Пожарникарите намериха малкия Марк да седи в снега на стотина метра от огнената клада. Той държеше котката, която бе спасил от пламъците и бе изпаднал в такъв силен шок, че отначало не можеше да говори и беше дори твърде зашеметен, за да плаче.
— Спасих котката — каза им той със съкрушен глас, който щеше да ги обсебва с години наред, — но не можах да спася мама.
Трупът на майка му бе идентифициран по зъбите. Останките й бяха толкова малко, че когато ги кремираха, не изпълниха дори половината на мемориалната урна. Марк знаеше това, защото надникна вътре. На погребението присъстваха всички величия на Холивуд, а хеликоптерите на пресата кръжаха отгоре.
Появите на екрана му липсваха, защото майка му играеше добре и филмите й бяха хубави. Но самата тя не му липсваше. Марк знаеше, че и той не би й липсвал, ако съдбите им се бяха разменили. Майка му обичаше животните и беше пламенен защитник на всички каузи, свързани с тях. Но децата съвсем не я вълнуваха толкова дълбоко, колкото четириногите. На големия екран тя можеше да трогне до сълзи, да те хвърли в отчаяние или да те изпълни с радост, но талантът й не се простираше до реалния живот.
Двата ужасяващи пожара в разстояние на петнайсет години оставиха Марк без родители. Първият беше странен нещастен случай, за който производителят на газови уреди плати скъпо. А вторият бе запален от пияния, обезумял от сладострастие, склонен към убийства градинар Ърл Вентър, който преди две години най-после умря в затвора, наръган с нож от друг затворник по време на скарване.
И сега, когато щракна със запалката и запали телефонния секретар в камината, Ариман се замисли върху факта, че огънят бе играл такава важна роля в живота на Марти и в неговият. Баща и беше пожарникарят, получил най-много отличия в историята на щата. Това беше още едно общо нещо помежду им.
Колко жалко. След последните събития той вероятно нямаше да позволи взаимоотношенията им да се развият. Ариман с нетърпение бе очаквал шанса между него и красивата, обичаща игрите Марти, да има по-специална връзка.
Ако намереше Марти и съпруга й, Ариман щеше да ги активира, за да ги пренесе в параклиса в подсъзнанието им и да разбере какво друго са научили за него и на кого са казали. Пораженията можеше да бъдат поправени и играта възобновена и довършена.