Ариман се прибра вкъщи, влезе в кабинета си с ламперия с дърворезба, седна на ергономичния си стол, тапициран с кожа от щраус, натисна един от множеството бутони, вградени в подвижната дъска за писане и се втренчи в компютъра, който започна да се издига от бюрото. Механизмът тихо бръмчеше.
Психиатърът написа съобщение, предупреждаващо за пътуването на Мартина и Дъстин Роудс, включи подробни описания и помоли — като лична услуга — двамата да бъдат държани под наблюдение от мига, в който самолетът им се приземи в Ню Мексико. Ако разследването им се окажеше безрезултатно, те можеше да се върнат в Калифорния. Но ако се сдобиеха с някаква информация в негова вреда, Ариман предпочиташе да ги убият там, за да му спестят неприятността да се отърве от тях след пристигането им в Калифорния. Ако се преценеше, че премахването им в Ню Мексико е необходимо, тогава първо трябваше да ги убедят да разкрият местонахождението на брата на Дъсти Роудс, Скийт Колфийлд.
Докторът препрочете съобщението, за да е сигурен, че е ясно. Ариман не беше оптимистично настроен, че някога отново ще види Дъсти или Марти живи, но в същото време продължаваше да храни някаква надежда. Дотук те бяха проявили изумителна изобретателност, но той мислеше, че един бояджия и дизайнер на видеоигри рано или късно ще проявят ограничеността си.
Ако демонстрираха макар и незначителен талант да играят на детективи, вероятно когато се върнеха в Калифорния, психиатърът щеше да съумее да уреди среща с тях. И тогава щеше да получи достъп до подсъзнанията им, да ги разпита, за да разбере какво знаят за истинската му същност и да ги рехабилитира, заличавайки спомените им. Това щеше да засили покорството и програмираното им възхищение към него.
Ако успееше да го стори, играта щеше да бъде спасена.
Ариман можеше да поиска от оперативните работници в Ню Мексико да отвлекат Дъсти и Марти и да им дадат един по един да разговарят по телефона с него, за да ги разпита и рехабилитира от разстояние. Но за съжаление така приятелите му щяха да научат за личните му игри, а той не искаше да знаят нищо за стратегиите, мотивите и тайните му удоволствия.
В момента Ариман и колегите му кукловоди в Ню Мексико имаха идеални и взаимноизгодни отношения. Преди двайсет години психиатърът бе създал ефикасна формула за комбиниране на наркотици, които предизвикваха състояние на програмиране на съзнанието и оттогава непрекъснато я усъвършенстваше. Освен това Ариман бе написал библия на методите на програмиране, която беше настолна книга за колегите му. Само шепа хора можеха да извършват тези чудеса на контролирането, но психиатърът нямаше равен на себе си. Той беше майстор кукловод и когато имаха трудна или деликатна задача, останалите идваха при него за съвет и помощ. Ариман никога не им отказваше, нито им взимаше пари, но получаваше компенсации за всичките си разходи по пътуванията си, щедра сума за храна по пътя и малък, но внимателно обмислен подарък за Коледа — лична вещ като например шофьорски ръкавици от агнешка кожа, златни копчета за ръкавели или вратовръзка, рисувана на ръка от някое необикновено надарено дете в Тибет.
Три-четири пъти годишно, по тяхна молба, Ариман отиваше със самолет до Олбъни, Литъл Рок, Демойн или Фолкс Чърч — места, които инак нямаше да види. Той се преобличаше така, че да остане незабелязан от местното население и пътуваше под фалшиви имена като Джим Шейтан, Бил Самаел или Джак Аполион. Там, с екип от свои хора, Ариман провеждаше сеанси за програмиране — обикновено върху един-два обекта — за период от един до пет дни. И като компенсация и признание за уникалния му статус, той беше единственият член на колегията, на когото шефовете разрешаваха да прилага уменията си върху лично избрани от него обекти.
Един от другите психолози, участващи в проекта, млад американец с козя брадичка от немски произход, на име Футър, се бе опитал да присвои тази привилегия, но го хванаха. Пред другите програматори и за тяхно назидание, Футър бе разчленен и хвърлен в яма, пълна с озверели крокодили.
Тъй като личните инициативи не му бяха забранени, доктор Ариман не получи покана и научи впоследствие за дисциплинарната акция. Той живееше така, че не съжаляваше почти за нищо, но много му се искаше да бе присъствал на прощалното тържество на Футър.
Психиатърът добави още два реда към съобщението, за да докладва, че актьорът е напълно програмиран, както са поискали, и скоро, в продължение най-малко на седмица медиите ще отразяват инцидента с носа на президента.
Екипът от агресивни следователи, пуснати от Белия дом и в момента разследващи разнообразните дейности на някои превишаващи правата си бюрократи в министерството на търговията, несъмнено щеше да бъде обуздан двайсет и четири часа след зашиването на носа на президента на Съединените щати и правителството отново щеше да се залови с грижите си за народа.