Ариман също беше политик и добави към съобщението няколко лични бележки — поздравления за рождения ден на един от другите програматори, запитване за здравословното състояние на най-голямото дете на директора на проекта, което беше тежко болно от грип, и сърдечни поздрави за Кърли от поддръжката, чиято приятелка беше приела предложението му за брак.
Ариман изпрати документа по електронната поща до института в Санта Фе, използвайки непробиваема програма за закодиране, която беше недостъпна за широката публика и създадена за изключителна употреба на колегията и поддържащия персонал.
Какъв ден.
Какви обрати.
За да повдигне духа си и да се възнагради, че е останал спокоен и съсредоточен пред лицето на противника, Ариман отиде в кухнята и си приготви голяма чаша газирана вода със сладолед от череши. Освен това си сипа цяла купа курабии на „Пепъридж Фарм“, които бяха любими и на майка му.
Вятърът свистеше. Воят на сирените пронизваше нощта. Дърветата се огъваха и между клоните им се стрелкаха оранжеви искри. Гледката приличаше на Хелоуин, но през януари или на обикновен ден в ада. Прозорците на втория етаж се пръснаха и отразявайки светлината на пожара, парчетата се посипаха върху покрива на предната веранда.
Тясната улица беше пълна с пожарни коли и линейки. Сигналните им лампи се въртяха, а от радиопредавателите се разнасяха гласовете на диспечерите.
Къщата на семейство Роудс бе обхваната от пламъци, когато пристигна първата пожарна кола. Първоначалните усилия на пожарникарите бяха насочени към съседните жилища и дърветата наоколо, за да не се разпространи огънят. Бедствието беше предотвратено и водата от най-голямата помпа бе съсредоточена върху дома на семейство Роудс.
Фасадата се огъна, разбивайки последния здрав прозорец. Пожарът сякаш поглъщаше водата. Покривът хлътна и се срути.
Съседите, които се бяха събрали на улицата, ахнаха от изумление. От полуразрушената сграда се издигна облак черен пушек и тласкан от вятъра, се понесе на запад.
Марти се носеше през бушуващ огън и силните ръце, които я държаха, бяха на баща й, Боб Усмихнатия. Той беше облечен в работни дрехи. Димящите отломки скърцаха под ботушите му.
— Но, татко, ти си мъртъв — каза тя.
— Ами, мъртъв съм, но и не съм — отговори Боб Усмихнатия. — Но дори да съм мъртъв, това не означава, че няма да ти помагам.
Двамата бяха обкръжени от пламъци — понякога светли и прозрачни, а друг път — плътни като камък, сякаш не само имаше пожар, а всичко бе направено от огън. Те минаваха покрай горящи масивни колони, подове с мозайка, тавани и стаи, но не виждаха изход.
Но Марти се чувстваше в безопасност в ръцете на баща си. Беше го прегърнала с лявата си ръка и се държеше за него. Знаеше, че рано или късно той щеше да я изнесе от това място, но сетне погледна назад и видя преследвача им — Човека от листа. Той гореше, но не намаляваше от пламъците, които го поглъщаха. Дори ставаше по-голям и по-силен, защото огънят не му беше враг, а източник на силата му. Човека от листа се приближи и протегна ръце към тях, разсичайки горещия въздух пред лицето на Марти. Тя започна да трепери и да ридае от ужас. Черните дупки на мястото на очите, лакомата черна паст, устните от грапави листа и огнените зъби се доближаваха до нея. Марти чу студения му глас: „Искам да видя сълзите ти…“ тя се стресна и се събуди. Лицето й беше горещо, сякаш още бе обкръжена от пламъци. Във въздуха се долавяше лека миризма на пушек.
Дъсти и Марти бяха оставили лампата в банята запалена и вратата открехната, така че в клаустрофобичната мотелска стая да не е тъмно като в рог. Марти видя, че въздухът е чист.
Но парливата миризма остана и тя започна да се страхува, че хотелът гори.
Дъсти спеше. Марти се канеше да го събуди, когато видя мъжа, който седеше в сумрака.
Тя не виждаше ясно лицето му, но не можеше да сбърка непогрешимите очертания на каската му, нито ярките ивици на защитното му, светлоотразяващо облекло. Игра на светлосенки. Да, разбира се. Но… не беше само илюзия.
Марти беше сигурна, че е напълно будна. И въпреки това той стоеше там, само на три-четири метра от нея, след като я бе изнесъл от кошмара с бушуващия огън.
Световете на сънищата и на действителността изведнъж станаха части на една и съща реалност, разделени от воал, по-тънък от завесата на съня. Истината беше неподправена и шокираща, каквато рядко имаме шанса да съзрем, и Марти онемя от изумление и се вцепени от прозрението.