— Да. Най-скъпата ми приятелка.
Марти не видя причина да каже нищо повече.
— Минаха осемнайсет години — рече Чейс, — откакто онова болно копеле съсипа семейството ми, и повече от десет години, откакто се разкара от Санта Фе. Известно време се надявах, че е умрял. После стана известен с книгите си.
— Имате ли нещо против ако запишем на касетофон онова, което ни разказвате? — попита Дъсти.
— Не, съвсем не. С течение на годините съм го разказал стотина пъти на ченгетата и прокуратурата. Никой не ми обърна внимание. Когато най-после някой ме чу и реши, че може би казвам истината, високопоставените приятели на Ариман го посетиха и му дадоха урок, за да го научат как да мисли за мама и татко.
Докато Марти и Дъсти записваха разказа на Чейс, Зина седна пред триножника до камината и започна да рисува индиански съдове с необикновени и причудливи форми.
По същество време историята на Чейс Глисън беше същата като в изрезките от вестниците в папката на Рой Клостърман. Години наред Тереза и Карл Глисън успешно ръководели детска градина „Заю Баю“, докато неочаквано те и трима учители били обвинени в издевателства над деца от двата пола. Както в случая с Орнуейл в Лагуна Бийч след години, Ариман уж внимателно разговарял с децата, понякога използвайки хипноза и в разказите им открил схема, която подкрепяла обвиненията.
— Цялата история беше абсурдна, господин Роудс — каза Чейс Глисън. — Родителите ми бяха прекрасни хора.
— Тери, майката на Чейс, би отрязала ръката си, преди да я вдигне, за да удари дете — рече Зина.
— И баща ми — добави Чейс. — Пък и той рядко ходеше в детската градина. Само от време на време ремонтираше по нещо. Майка ми се занимаваше с детската градина. Татко беше собственик на магазин за коли и имаше работа там. Много хора в глада не повярваха на нито една дума от обвиненията.
— Но имаше хора, които повярваха — мрачно отбеляза Зина.
— Винаги има хора, които вярват на всичко за всеки — каза Чейс. — Клюкарстват и разнасят слухове. Повечето хора стигнаха до извода, че историята не може да я вярна, защото няма материални доказателства и никога нямаше да се стигне до присъда… ако Валери-Мари Падила не се беше самоубила.
— Петгодишното момиченце — каза Марти.
— Да. — Лицето на Чейс помръкна, сякаш над него мина тъмен облак. — Тя остави предсмъртна рисунка с цветен молив — Валери-Мари и един мъж. И това промени всичко.
— Рисунката е била анатомично правилна — рече Марти.
— Нещо по-лошо, мъжът имаше мустаци… като татко. Беше нарисуван с каубойска шапка — бяла, с червена лента и черно перо. Татко винаги ходеше с такива шапка.
Зина Глисън гневно откъсна най-горния лист на скицника, смачка го на топка и го хвърли на пода.
— Бащата на Чейс ми е кръстник, най-добрият приятел на татко. Познавах Карл, откакто проходих. Той… уважаваше хората, независимо какви бяха и въпреки недостатъците им. Уважаваше и децата и ги изслушваше. Никога не ме е докосвал по онзи начин и аз съм убедена, че не е пипнал Валери-Мари. Ако се е самоубила, това е било защото Ариман й е внушил нещо, както и всички извратени истории за секс и жертвоприношения в детската градина и че е била принуждавана да пие кръвта им. Детето беше само на пет години. Доколко можеш да объркаш съзнанието й и каква ужасна депресия можеш да предизвикаш, когато я разпитваш под хипноза и й помагаш да си спомни неща, които не са се случили?
— Успокой се, Зина — тихо каза съпругът й. — Всичко свърши отдавна.
— Не и за мен. Няма да свърши, докато той не умре. Дори тогава няма да повярвам на некролога. Ще трябва да видя трупа му с очите си и да забия пръст в окото му, за да проверя дали ще реагира.
Зина се приближи до фурната и извади опечения царевичен хляб. Тя явно притежаваше бунтарски дух и необикновено силна воля и ако й се предоставеше възможност да убие Ариман, без да я хванат, щеше да го стори.
Марти много я хареса.
— Тогава бях седемнайсетгодишен — продължи Чейс. — Един Господ знае защо не обвиниха и мен. Как ми се е разминало? Когато горят вещици, защо не са постъпили по същия начин с цялото семейство?
Дъсти си спомни думите на Зина.
— Ако Валери-Мари се е самоубила? Какво искахте да кажете с това?
— Кажи им, Чейс — рече Зина и отиде до печката, където беше тенджерата с чили. — Да видим дали ще им прозвучи като нещо, което би направило едно малко дете.
— Майка й била в съседната стая. Чула изстрела, хукнала и намерила Валери-Мари секунди след случилото се. Никой друг не е могъл да бъде там. Момиченцето явно се било самоубило с пистолета на баща си.