— Доктор Дерек Ламптън. Втория ми баща.
— Като се има предвид, че работят за световния мир, мястото е адски строго охранявано — рече Чейс.
На по-малко от петдесет метра на север колите, влизащи в института, трябваше да спрат пред къщичката на охраната. Посрещаха ги трима униформени мъже. Единият дори обикаляше автомобилите и оглеждаше с огледало шасито.
— Какво ли търсят? — зачуди се Дъсти. — Скрити пътници? Бомби?
— Може би и двете. Има и електронна охрана, вероятно по-добра от онази в лос Аламос.
— Това не означава нищо, защото китайците изнесоха от Лос Аламос всичките ни военни тайни — отбеляза Дъсти.
— Съдейки по охраната, не трябва да се притесняваме, че китайците ще изнесат и мирните ни тайни — рече Марти.
— Ариман беше тясно свързан с института — каза Чейс. — Практикуваше в града, но истинската му работа беше тук. И когато трябваше да си спасява задника след убийствата в семейство Пасторе, тези хора му помогнаха.
Марти не проумяваше нищо.
— Но щом не са от правителството, как карат ченгетата, прокурорите и всички останали да играят по свирката им?
— Преди всичко с много пари. И с връзки. Очевидно имат влияние в правителството, в полицията и в медиите. Тези хора имат повече връзки от мафията и много по-добър обществен лик.
— И вместо да продават наркотици, да фалшифицират компактдискове и да дават заеми, изграждат световен мир.
— Точно така. И ако се замислите, имат по-добра структура от правителството. Няма контролни комисии от Конгреса. Нито политици шарлатани, пред които да отговарят. Просто добри момчета, които вършат добра работа за едно по-добро бъдеще. Едва ли някой би ги проучвал. По дяволите, каквото и да правят там, сигурен съм, че повечето се мислят за добри момчета, спасители на света.
— Но ти не мислиш така, нали?
— Да, заради онова, което Ариман направи на родителите ми и защото беше тясно свързан с това място. Но местните жители не обръщат внимание на института. Той не е важен за тях. Или ако мислят, чувствата им са неясни.
— Кои са Белън и Токланд? — попита Марти.
— Корнел Белън и Натаниъл Токланд. Две важни клечки в областта на психологията. Професори. Институтът е тяхна идея. Белън почина преди няколко години. Токланд е седемдесет и девет годишен, пенсионер и женен за поразително умна, забавна, петдесет години по-млада, богата наследница. Ако ги видите, така и няма да проумеете какво тя намира в него, защото той няма чувство за хумор и е тъп, грозен и стар.
— Сигурно е манипулирал съзнанието й — предположи Марти.
— Както и да е — рече Чейс. — Помислих, че трябва да видите това. Институтът по някакъв начин обяснява действията на Ариман. И ви дава представа с какво си имате работа.
Институтът наистина и изглеждал по на място, ако беше построен в Карпатите, близо до замъка на барон фон Франкенщайн и около него се виеше мъгла, пронизвана от мълнии.
След приятния обяд доктор Ариман възнамеряваше да мине покрай къщата на семейство Роудс, за да види пораженията нанесени от пожара. Но сега, след като бе преследван от Скийт и приятеля му, изборът на този зрелищен маршрут изглеждаше неразумен.
Но психиатърът имаше пациент следобед и затова се насочи към кабинета си на Фашън Айлънд.
Той се преструваше, че не вижда пикапа, който спряна същия паркинг.
Ариман се качи първо в кабинета на специалист по уши, нос и гърло в източната страна на сградата. Прозорците в чакалнята гледаха към паркинга долу.
Секретарката пишеше нещо и не вдигна глава. Явно предположи, че Ариман е пациент, който трябва да чака заедно с останалите сополанковци със зачервени гърла, седнали на неудобните столове и четящи стари, пълни с бактерии страници.
Ариман видя мерцедеса си и бежовия пикап. Безстрашният дует беше слязъл от пикапа. Двамата протягаха крака, кършеха рамена и поемаха чист въздух, явно готвейки се да чакат, докато жертвата им отново се появи.
Хубаво.
Ариман отиде в кабинета си на четиринайсетия етаж и попита секретарката си Дженифър дали й е харесал сандвичът с обезмаслено сирене и фасулените кълнове върху ръжени бисквити — обядът й в четвъртък. Дженифър беше маниачка на здравословното хранене и несъмнено ле родена с половината от обичайния брой вкусови брадавици на езика. Психиатърът прекара няколко минути с нея, преструвайки се, че се интересува от здравословния начин на хранене, после се затвори в кабинета си.
Той се обади на управителя на имота си, Седрик Хоторн, и поиска най-забележителната кола от колекцията си шевролет „Ел Камино“, модел 1959 година — да бъде паркирана до сградата в съседство с офиса му. Ключовете трябваше да бъдат сложени в магнитна кутия под задната броня вдясно. Съпругата на Седрик трябваше да го последва с друга кола и после да го върне в къщата.