— О, и донеси скиорска маска — добави психиатърът. — Остави я под предната седалка.
Седрик не попита защо му е необходима скиорска маска. Не му влизаше в работата да задава въпроси. Той беше твърде добре обучен, за да го прави.
— Да, разбира се, сър. Скиорска маска.
Ариман вече имаше пистолет.
Той бе измислил стратегия.
Сега всички части от играта бяха подредени.
66.
Ранчото имаше изтъркан дървен под и таван с греди. В камината във всекидневната горяха уханни борови шишарки и кедрови клони. Тапицираните кресла и дивани, масите, столовите и шкафовете бяха стари. Навсякъде бяха постлани индиански черги, освен в стаята, където бяха станали убийствата.
Там не гореше огън. Всички мебели бяха изнесени и продадени. Подът беше гол.
През прозореца без завеси проникваше слаба, сивкава светлина. Стените излъчваха хлад. На Марти й се стори, че съзря безшумно минаване на почти прозрачна фигура, но когато се вгледа, в помещението нямаше нищо. И все пак там беше лесно да повярваш в невидимо присъствие.
В средата имаше дървен стол без тапицерия. Вероятно бе избран, защото е неудобен. Някои монаси вярваха, че способността за медитация и молитва намалява от удобствата.
— Всяка седмица седя тук по няколко пъти — каза Бернардо Пасторе, — обикновено по десет-петнайсет минути… а понякога часове.
Гласът му беше дрезгав, а изговорът — неясен.
Дъсти държеше касетофона с вградения микрофон обърнат към него, за да бъде сигурен, че ще запише ясно думите му.
Дясната половина на лицето на Бернардо Пасторе беше безчувствена. Нервите бяха увредени необратимо. Челюстта и част от брадичката бяха свързани с метални пластини, тел, хирургични винтове, силикон и присадена кост. Резултатът беше относителна функционалност, но не и естетичен триумф.
— Първата година — продължи Бернардо — прекарах много време на този стол, опитвайки се да разбера как е възможно да се случи такова нещо.
Когато се бе втурнал в тази стая, реагирайки на изстрелите, които бяха убили спящия му син, Бернардо бе улучен от два куршума, изстреляни от упор от съпругата му Фиона. Първият бе разкъсал рамото, а вторият бе раздробил челюстта му.
— След известно време ми се стори безсмислено да се опитвам да разбера. Сякаш беше черна магия. Седя тук и мисля за тях и колко ги обичам. Казвам й, че не я обвинявам и онова, което направи, е огромна загадка и за нея, и за мен. Защото мисля, че е точно така.
Хирурзите твърдели, че оцеляването му е истинско чудо. Високомощният патрон, който бе раздробил челюстта му, бе рикоширал, беше се върнал, бе минал по мастоидната кост и бе излязъл през лицето му над скулната дъга, без да увреди вътрешната каротидна артерия в слепоочието, което би довело до смърт, много преди да пристигне медицинска помощ.
— Тя обичаше Дион и всички онези обвинения в предсмъртното й писмо за нещата, които съм правил на нея и Дион, не са верни. Дори да съм ги правил и тя да е имала склонност към самоубийство, Фиона не би убила дете, при това собственото си.
Прострелян два пъти, Бернардо Пасторе се бе добрал до високия скрин до прозореца, който бе отворен в онази лятна нощ.
— И той стоеше там и ни гледаше. На лицето му бе изписано ужасяващо изражение. Хилеше се и бе видимо развълнуван. Очите му блестяха.
— Говорите за Ариман — попита Дъсти за записа.
— Доктор Марк Ариман — потвърди Пасторе. — Стоеше там, сякаш знаеше какво ще се случи. Гледаше ме. Не мога да опиша онова, което видях в очите му. Но ако съм сторил повече лошо, отколкото добро в живота си и ако има място, където трябва да даваме отчет за всичко, което сме направили на този свят, тогава несъмнено ще видя такива очи. — Той се умълча и се втренчи в прозореца, сетне добави: — И после паднах.
Изпадайки в безсъзнание, Бернардо бе видял кака съпругата му се самоубива и пада на сантиметри от него.
— Беше съвсем спокойна. Сякаш не съзнаваше какво прави. Нямаше колебание, нито сълзи.
Бернардо се бе съвзел за известно време и бе допълзял до телефона на нощното шкафче.
— Чух койоти навън. Отначало бяха далеч, но после се приближиха. Не знаех дали Ариман още стои до прозореца, но подозирах, че си е тръгнал. Страхувах се, че привлечени от миризмата на кръв, койотите могат да влязат през отворения прозорец. Ако са сами, те са срамежливи същества, но когато са в глутница…
Той бе протегнал ръка към телефона, бе го свалил на пода и се бе обадил за помощ. Думите се бяха изтръгнали едва-едва от подутото му гърло.