— И после зачаках. Мислех, че докато дойдат, ще съм умрял. И това би било справедливо. Без Фиона и Дион, нямаше за какво да живея. Крепяха ме само две неща. Участието на доктор Ариман трябваше да бъде разкрито. Исках справедливост. И второ… макар да бях готов да умра, не исках семейството ми да стане храна на койотите, сякаш не сме по-различни от зайците.
Глутницата се събрала под прозореца. Бернардо разбрал това по височината на воя им. Ноктите им драскали по перваза. Животните ръмжали и притискали муцуни до мрежата против комари.
Пасторе губел сили. Съзнанието му ставало все по-объркано. Той започнал да мисли, че това не са койоти, а неизвестни същества, дошли от отвъдното, братя на Ариман, с очи по-страшни от неговите. Те притискали муцуни до мрежата, не защото искали да се нахранят с топла плът, а били привлечени от глад за три изгубени души.
Единственият пациент за деня беше трийсет и две годишната съпруга на човек, спечелил само за четири години половин милиард долара от борсата по Интернет.
Макар че тя беше привлекателна, Ариман не я бе приел за пациент заради външността й. Той не проявяваше интерес към нея, защото, когато отиде при него, жената вече беше невротичка. Ариман се възбуждаше само от здрави жени, които имаха какво да губят.
Той не бе заинтригуван от огромното й богатство. Тъй като никога не бе преживявал лишения, психиатъра презираше хората, мотивирани от пари. Най-хубавата работа се въртеше единствено заради удоволствието от нея.
Съпругът бе поверил жената на грижите на Ариман не толкова защото бе разтревожен за състоянието й, а защото възнамеряваше да се кандидатира за сенатор. Той мислеше, че кариерата му в политиката ще бъде изложена на риск от съпруга, склонна към ексцентрични изблици, граничещи с лунатизъм. Тревогите му вероятно бяха неоснователни, като се има предвид, че от много години подобни пристъпи бяха характерни както за политиците, така и за съпруги им, което се отразяваше негативно на кандидатурата им в изборите. Пък и съпругът беше ужасно скучен и неизбираем.
Ариман я бе приел за пациент само защото състоянието й го интересуваше. Жената се бе отправила към уникална фобия, която можеше да му предостави интригуващ материал за бъдещи игри. Освен това психиатърът смяташе да използва случая й в следващата си книга, посветена на особеностите и фобиите. Ариман я бе озаглавил „Не се бой, защото аз съм с теб“. Разбира се, щеше да промени името на пациентката, за да защити правото й на лична неприкосновеност.
От известно време съпругата на бъдещия сенатор беше обсебена от актьора Киану Рийвс. Тя колекционираше снимки, статии и рецензии за филмите му, които бе гледала най-малко по двайсет пъти. Веднъж бе гледала в продължение на четирийсет и осем часа „Скорост“, докато накрая бе припаднала от липса на сън. А наскоро си бе купила златен медальон Картие във формата на сърце на стойност двеста хиляди долара и бе поръчала на гърба му да гравират думите „Копнея за Киану“.
Но любовта й неочаквано се превърна в омраза поради причини, които пациентката не проумяваше. Тя започна да подозира, че Киану има тъмна половина, разбрал е за интереса й към него и не е доволен. И наема хора да я следят. И самият той я следи. Щом телефонът звъннеше и някой затвори, без да каже нищо или бе набрал погрешно номера й, жената беше убедена, че е Киану. По-рано тя обожаваше лицето му, а сега се ужасяваше от него. Тя унищожи албумите си с изрезки от вестници и изгори снимките му, защото си бе втълпила, че той я гледа през тях. Всъщност видеше ли лицето му, жената изпадаше в пристъп на паника. Вече не гледаше телевизия от страх, че ще види реклама за най-новия му филм. Не смееше да чете списания, защото можеше да съзре снимка на Киану, който я наблюдава. Тя се плашеше дори като видеше името му и четеше само списания като „Външна“ политика и медицински публикации от сорта „Напредък в хемодиализата“.
Жената скоро щеше да бъде убедена, че Киану Рийвс я дебне и преследва навсякъде и фобията й ще се прояви напълно. Доктор Ариман знаеше това, защото такава беше схемата в тези случаи. После съзнанието й щеше да се стабилизира и пациентката щеше да се научи да води живот, изпълнен с ограничения като Сюзан Джагър, или щеше да изпадне в пълна психоза и вероятно да постъпи поне за краткосрочно лечение в някоя хубава, частна психиатрична клиника.
Медикаментозното лечение вдъхваше надежда на такива пациенти, но Ариман не искаше да я лекува по традиционния начин. Той смяташе да я подложи на три сеанса на програмиране, но не за да я контролира, а само да я инструктира да не се страхува от Киану Рийвс. Така, за следващата си книга психиатърът щеше да разполага със страхотна глава за чудодейно изцеление, което щеше да припише на аналитичните си умения и терапевтична гениалност, измисляйки сложна история за лечение, каквото всъщност не бе извършил.