Доколкото Марти си спомняше от картата и от онова, което бе видяла, когато излязоха от Санта Фе, в тази посока нямаше нищо друго, освен дива пустош.
— Къде отиваме? — попита тя.
— На Алеята на влюбените — отговори шофьорът и я погледна в огледалото за обратно виждане.
— Кои сте вие?
— Ние ли? Бъдещето.
Мъжът на задната седалка отново се усмихна и повдигна вежди, сякаш се присмиваше на усета за театралност на партньора си.
Беемвето подскачаше по неравната пътека и ауспухът и резервоарът стържеха по земята.
Червенокосият и Марти не си бяха сложили предпазните колани и се клатушкаха насам-натам.
Тя се възползва от възможността, плъзна ръка под якето и пуловера си и извади колта от колана си.
Марти държеше пистолета на седалката до себе си. Разкопчаното й яке го скриваше.
Действие. Действие, информирано от интелект и морална перспектива. Марти имаше доверие на интелекта си. Убийството, разбира се, не беше морално, но не и ако беше при самоотбрана.
Но моментът не беше подходящ.
— Няма да ви се размине — каза тя, позволявайки им да чуят неподправения ужас в гласа й, защото това щеше да засили убеждението им, че е безпомощна.
— Закари, мислиш ли, че ще ти се размине? — подигравателно рече шофьорът на партньора си.
— Да, Кевин — отговори червенокосият и пак повдигна вежди и сви рамене.
— Закари, как наричаме такава операция? — попита шофьорът.
— Залавяне и премахване.
— Кажи й къде отива, Закари.
— С мен, в Града на оргазма.
— Човече, ти халюцинираш, но си забавен. А след Града на оргазма?
— Ти и съпругът ти ще отидете на дъното на стар, индиански кладенец — обясни Закари на Марти.
— Не е използван от триста години — добави Кевин.
— Не искаме да замърсявате питейната вода — рече Закари. — Това е федерално нарушение.
— Никой няма да намери телата ви. Може би след като колата ви е катастрофирала, вие сте скитали из пустинята, загубили сте се в бурята и сте умрели от студ.
Беемвето намали скоростта и в снега от двете страни на пътеката се появиха странни очертания — ниски, вълнообразни и бледи, отразяващи светлината и плъзгащи се като призрачни кораби в мъгла. Руини. Части от постройки. Камъни и кирпичени стени на отдавна изоставена сграда.
Докато Кевин удряше спирачки, Марти се обърна към Закари и заби дулото на колта в ребрата му толкова силно, че лицето му се изриви от болка.
Очите му разкриха безстрашен и безмилостен, но не и глупав човек. Без да пророни дума, той пусна картечния пистолет на пода между краката си.
— Какво става? — реагирайки инстинктивно, попита Кевин и погледна Марти в огледалото за обратно виждане.
— Сложи ръце на облегалката, копеле — заповяда тя.
Той се поколеба.
— Веднага — изкрещя Марти, — защото ще застрелям този тъпак и ще ти пръсна черепа. Сложи ръце на облегалката, за да ги виждам.
— Имаме проблем — потвърди Закари.
Кевин посегна към картечния пистолет на седалката до него.
— Ръцете на облегалката! Веднага, скапаняко! — изрева Марти и се стъписа, като чу колко психарски звучи гласът й — не като на жена, която само се преструва на неотстъпчива, а като на откачена. И вероятно наистина беше така, защото се побъркваше от страх.
Кевин протегна ръце назад и се хвана за облегалката.
— Слязохте от самолета само с ръчен багаж — отбеляза Кевин.
— Млъкни. Мисля.
Марти не искаше да убива никого, дори отрепки като тези двамата, но само ако можеше да избегне това. Но как? Как да ги изкара от колата, без да им дава възможност да опитат нещо?
— Носехте само ръчен багаж. Откъде се появи пистолетът? — настоя Кевин.
Марти трябваше да наблюдава и двамата, и да следи всяко тяхно движение и да чака миг на колебание и уязвимост.
— Откъде взе пистолета?
— Извадих го от задника на приятеля ти. А сега, млъкни!
Марти реши да се измъкне заднишком от колата, като накара Закари да излезе с нея, опирайки пистолета в ребрата му, като в същото време не изпуска от поглед Кевин.
Чистачките на беемвето не работеха и снегът започна да образува тънък слой върху предното стъкло. Главата на Марти се замая от сипещите се от небето снежинки.
„Не гледай навън.“
Тя срещна погледа на Закари.
Той видя нерешителността й.
Марти едва не обърна глава, осъзнавайки, че това е опасно, и заби дулото на колта още по-силно в ребрата му, принуждавайки го да отмести очи от нея.
— Пистолетът може да не е истински — рече Кевин, — а пластмасов.