— Истински е — информира го Закари.
Да излезе заднишком от колата, беше рисковано. Марти можеше да се спъне в прага на вратата или якето й да се закачи за дръжката. И да падне.
— Вие сте само двама проклети бояджии — презрително каза Кевин.
— Аз съм дизайнер на видеоигри.
— Какво?
— Съпругът ми е бояджия.
Марти продължи да разсъждава и стигна до извода, че докато слиза от колата заедно със Закари, за миг няма да вижда Кевин.
Най-умното беше да застреля и двамата, докато още има предимство. Боб Усмихнатия не й беше казал какво да прави, когато възникнеше конфликт между интелекта и простосмъртието.
— Мисля, че дамата не знае какво да прави — подхвърли Закари.
— Може би е в задънена улица — рече Кевин.
Действие. Щом смятаха, че тя не е способна да предприеме безмилостни действия, тогава те щяха да действат.
„Мисли. Мисли.“
68.
Навън не помръдваше нищо, освен снегът, който продължаваше да се сипе така, сякаш настъпваше арктическа зима.
— Закари — каза Марти, — без да извръщаш поглед от мен, отвори вратата с лявата си ръка. Кевин, дръж ръцете си на облегалката.
Закари се опита да я отвори.
— Заключена е.
— Отключи я.
— Не мога. Отваря се автоматично. Кевин трябва да го направи.
— Къде е копчето, Кевин? — попита Марти.
— На таблото.
Ако му позволеше да натисне копчето за автоматично отваряне на вратите, ръката му щеше да бъде на сантиметри от картечния пистолет, който несъмнено беше на седалката до него.
— Дръж ръцете си на облегалката, Кевин.
— Какви видеоигри правиш? — попита Кевин, опитвайки се да отвлече вниманието й.
Марти пренебрегна въпроса му и попита:
— Имаш ли джобно ножче, Закари?
— Не.
— Жалко. Ако мръднеш, ще ти трябва нож за да извадиш двата куршума от корема си, защото няма да си жив, докато стигнеш до най-близката болница, за да го направи хирург.
Без да отмества колта от Закари, Марти леко се надигна, за да вижда ръцете на Кевин. Тя извърна глава, но продължи да наблюдава Закари с периферното си зрение.
— Кажеш ли нещо или помръднеш, ще умреш — каза Марти.
— Ако бях на твое място, ти вече щеше да си мъртва — отбеляза Закари.
— Да, но не е така, дрисльо. Ако си умен, ще седиш неподвижно и ще благодариш на Бога, че имаш шанс да се измъкнеш жив.
Сърцето й биеше толкова силно, че сякаш всеки момент щеше да изхвръкне от гърдите й. Но това беше хубаво. Повече кръв в мозъка. По-ясна мисъл.
Марти надникна към предната седалка.
Картечният пистолет на Кевин беше там, близо до ръката му. Голям пълнител. Трийсет патрона.
— И така, Кевин, използвай внимателно дясната си ръка и натисни копчето на автоматичната ключалка и после пак я сложи зад главата си.
— Не се нервирай и не ме убивай за нищо.
— Не съм нервна — каза тя и спокойствието в гласа й я изуми, защото отвътре трепереше.
— Ще направя каквото искаш — рече Кевин и махна ръката си от облегалката.
Марти хвърли бърз поглед към Закари, който държеше ръце високо над главата си, макар че никой не му беше казал да го прави.
Кевин натисна копчето на автоматичната ключалка.
Онова, което последва, изглежда, бе планирано от двамата мъже по телепатичен път.
Закари мигновено отвори вратата, претърколи се и докато падаше, протегна ръка към картечния си пистолет.
Марти изстреля два куршума към червенокосата му глава. Кевин се наведе на предната седалка и грабна оръжието си.
Марти се хвърли на пода, далеч от зрителното поле на Кевин, насочи колта към предната седалка и в бърза последователност изстреля четири куршума в тапицерията.
Кевин също можеше да стреля през седалката. А ако не беше улучен, можеше да се надигне и да я застреля. Марти беше уязвима и откъм отворената врата. Закари беше навън с картечния си пистолет. Я не трябваше да остава там, а да се движи.
Марти не смееше да губи време, докато отваря вратата зад себе си, затова излезе през вратата, която Закари бе отворил.
Той не я посрещна с канонада от куршуми. Макар и още жив, Закари беше ранен и се опитваше да се изправи на ръце и после да допълзи до картечните си пистолет, който бе изхвърчал от пръстите му и се намираше на около три метра от него.
Марти събра сили и го ритна в ребрата. Закари изохка от болка и се опита да я хване, но се строполи по лице на заснежената земя.
Сърцето й биеше толкова силно, че зрението й се замъгли. Гърлото й пресъхна от страх. Марти мина покрай Закари и взе картечния му пистолет, очаквайки да бъде надупчена от многобройни куршуми в гърба.