Настроението на Ариман се повишаваше с всяка изминала минута. Той се надяваше, че преди да мръкне, ще има удобна възможност да застреля и двамата. Психиатърът възнамеряваше да използва и десетте патрона в пълнителя, независимо дали беше необходимо или не, защото така щеше да бъде по-забавно.
Облаците се разкъсваха и на небето се появяваха звезди. И това достави удоволствие на Ариман. Той харесваше звездите. Някога искаше да стане астронавт.
Ариман ядеше трети шоколадов десерт, когато видя нещо, което заплаши да развали чудесното му настроение. Красив бял ролс-ройс с тъмни стъкла и лъскави джанти от титан. Психиатъра се изуми, че някой достатъчно богат, за да притежава такава кола, може да вечеря в „Зелени акри“, освен ако не са опрели пистолет в главата му.
Тази култура наистина западаше. Вилнеещият капитализъм бе пръснал богатства толкова нашироко, че дори дъвчещите корени и трева парвенюта можеха да карат скъпи коли, за да вечерят във вегетариански ресторант.
Ариман отмести поглед от красивия бял ролс-ройс и се закле повече да не го вижда. За да прогони потискащата гледка, той включи двигателя, пусна касета и се съсредоточи върху шоколадовия десерт.
Марти се намираше сред руините на отдавна запустяло селище.
На юг имаше полуразрушени кирпичени стени. Входовете водеха към помещения без покриви, пълни с боклуци и през лятото обитавани от тарантули и скорпиони.
На изток фаровете на беемвето осветяваха високи каменни комини, издигащи се от скалните образувания — вероятно древни фурни или огнища.
На север се виждаха ниски, извити зидове.
Кевин може би се промъкваше между руините и се приближаваше към Марти. Тя трябваше да се скрие някъде, но се страхуваше да се дебнат взаимно на това странно и древно място.
Марти се наведе, забърза към колата и се сви до задната гума от страната на шофьора.
Задната врата беше отворена. Лампата на тавана хвърляше слаба светлина.
Марти легна по корем и погледна под беемвето. Кевин не беше там.
Тя приклекна и разгледа картечния пистолет на светлината от купето на колата. Съдейки по броя на патроните, Марти стигна до извода, че картечния пистолет е автоматичен, но нямаше голямо доверие на способността си да контролира такова мощно оръжие.
Ръцете й бяха студени. Пръстите й се вцепеняваха.
Тя затвори задната врата, облегна се на нея и се втренчи в Закари. Той продължаваше да лежи неподвижно по лице на земята. Ако се преструваше, че е в безсъзнание, този тип беше необикновено търпелив.
Преди да се съсредоточи върху Кевин, тя трябваше да знае дали Закари още представлява заплаха.
Марти се поколеба за миг, после смело се приближи до него и допря дулото на картечния пистолет във врата му.
Той не помръдна.
Тя дръпна яката на скиорското му яке и притисна пръсти до гърлото му, търсейки пулса на сънната му артерия. Нищо.
Главата му беше обърната на една страна. Марти повдигна клепачите му. Очите му бяха изцъклени.
Болка прониза сърцето й. Марти изпита силно чувство за вина заради онова, което бе извършила. Тя никога вече нямаше да бъде същата, защото бе отнела човешки живот. Макар че обстоятелствата не й бяха оставили друг избор, освен да убие или да бъде убита и този човек бе предпочел да служи на злото, бремето на постъпката й тежеше и Марти се чувстваше омърсена. Тя се бе сбогувала с част от невинността си и нямаше начин да си я възвърне.
Но заедно с вината Марти изпита и удовлетворение, и задоволство, че дотук се е справила добре, увеличила е шансовете им за оцеляване и е разбила на пух и прах самодоволството и чувството за превъзходство на главорезите. Изпълни я вълнение, че е постъпила правилно, което беше окуражаващо и същевременно ужасяващо.
Тя отново се приближи до колата и погледна през отворената врата. На предната седалка имаше петна от кръв.
Ключовете бяха на стартера. Може би трябваше да отвори багажника и да освободи Дъсти. Тогава щяха да бъдат двама срещу един.
Не. Кевин вероятно виждаше ясно колата и Марти щеше да бъде лесна мишена, докато стоеше до багажника и се суетеше да отключи и да вдигне капака.
Макар че идеята й харесваше, най-безопасно беше да се оттегли в руините на юг и под прикритието на полуразрушените стени и канадските тополи да обиколи района на изток и после на север. Да се доближи от другата страна на колата, където бе отишъл Кевин.
Разбира се, той може би не се криеше и не дебнеше беемвето, а обикаляше, но в противоположната посока, за да изненада Марти в гръб.