След минута се появи Скийт. Той носеше фенерче и нещо синьо и претърси района, където кучето се бе изходило.
Скийт прибра изпражненията в синьото пликче и го хвърли в дървеното кошче за отпадъци до пикапа.
Поздравления, господин и госпожо Колфийлд. Макар и нервен, тъп, страдащ от самозаблуди наркоман с увреден мозък и умен колкото шаран, синът ви стои едно стъпало по-високо от онези, които не събират изпражненията на кучето си.
Пикапът потегли, излезе от паркинга, мина покрай шевролета на Ариман и се отправи на изток.
Улицата беше дълга и права и имаше видимост най-малко пет пресечки напред, затова Ариман се поддаде на палав импулс. Той изскочи от колата си, забърза към дървеното кошче, грабна синьото пликче, върна се в шевролета и подкара след пикапа.
По време на разпитите за миналото на Скийт, които бяха част от сеансите за програмиране, Ариман бе научил за шегата с Холдън Колфийлд Старши. Когато майката на Скийт бе зарязала баща му заради доктор Дерек Ламптън, лудият психиатър, братята бяха събрали купчина кучешки изпражнения и ги бяха изпратили анонимно на великия професор по литература.
Макар още да не знаеше какво ще прави с изпражненията на Валит, Ариман беше сигурен, че ще ги използва за нещо забавно. Това щеше да добави пикантен щрих със символично значение за един от множеството смъртни случаи, които скоро щяха да станат.
Той сложи синьото пликче на пода под седалката до себе си. Торбичката беше завързана здраво и отвътре не се разнасяше неприятна миризма.
Ариман караше, предвкусвайки предстоящите приключения. Трябваше да изяде останалите пет шоколадови десерта и да изстреля десет куршума.
Марти и Дъсти хвърлиха в кладенеца и двата картечни пистолета.
Макар че съществуваше малка вероятност труповете да бъдат намерени, Марти искаше да се отърват и от колта, защото куршумите от двамата мъртви можеше да бъдат сравнени с пистолета. Вероятно някой в института знаеше, ме лошите им момчета възнамеряват да убият нея и Дъсти и да претърси мястото, когато Кевин и Закари не се върнеха. Тя не искаше да рискуват.
Но, от друга страна, не можеше да изхвърли колта в кладенеца, защото имаше вероятност да го намерят при труповете и да го проследят до Дъсти.
На предната седалка на беемвето нямаше много кръв. Дъсти извади два парцала от багажника, взе шепа сняг и изчисти тапицерията.
Марти запази втория парцал за по-късно.
На пода пред седалката на шофьора откри касетофона. Там беше и чантата й заедно с миникасетите, на които бяха записани Чейс Глисън и Бернардо Пасторе.
Очевидно Закари или Кевин бяха претърсили набързо нещата им, докато Марти седеше на земята до преобърнатата кола и се задъхваше, а очите й сълзяха от бензиновите пари. Главорезите несъмнено щяха да хвърлят касетите в кладенеца.
Още не се бе появил вятър. Макар че виелицата беше утихнала, видимостта беше лоша и Дъсти и Марти не бяха сигурни дали ще намерят пътя.
Но пътеката се виждаше, защото високите треви и кактусите от двете страни я очертаваха. Беше паднал само около пет сантиметра сняг и беемвето имаше зимни губи и вериги, затова бе подготвено за лошото време.
Те се върнаха по пътя за ранчото и спряха там, където лентата с шипове бе спукала губите на взетия под наем форд. Светейки с фенерчето, Марти и Дъсти се спуснаха надолу по склона. Дъсти отвори багажника на колата и извади двете пътнически чанти. Двамата взеха по една и тръгнаха нагоре по хлъзгавия сняг, оставяйки камиончето на Чешита и нещата, които се бяха разпилели от чантата на Марти. В катастрофиралия форд още миришеше на бензин и те не искаха да предизвикват съдбата.
Сетне, преди да стигнат до магистралата, Дъсти спря, а Марти извървя петнайсет метра встрани от пътя и зарови колта. Песъчливата почва не беше замръзнала. Тя закопа пистолета под петдесет сантиметра пръст. После намери камък с размерите на пакет захар и го сложи отгоре.
Сега бяха невъоръжени и беззащитни и имаха повече врагове отвсякога.
Но в момента Марти беше твърде емоционално изтощена, за да се притеснява за това. Пък и не искаше никога повече да използва оръжие. Може би утре или след няколко дни щеше да мисли другояче. Времето можеше да я излекува. Или да я направи по-корава.
Тя се качи в беемвето и Дъсти подкара към Санта Фе.
Ариман караше на юг по Пасифик Коуст Хайуей, между Корона Дел Мар и Лагуна Бийч. Движението не беше оживено. Жителите на крайбрежието се бяха прибрали по домовете си. На небето бяха останали само разкъсани облаци, които се носеха на изток.
Студени звезди. Нощна птица дебне в мрака. И търси плячка.