Вярно. Ариман беше донесъл страдания на повече жени, отколкото мъже. Но до един час щеше да възстанови равновесието и особено след края на тази игра.
След десет минути, когато пикапът не се върна, психиатърът забрави опасенията си. В интерес на спорта, той запали фаровете и потегли към паркинга на брега.
Пикапът наистина беше единственото превозно средство там.
Вътре нямаше никого.
Може би бяха в задната част. После Ариман се сети за кучето и направи гримаса от погнуса.
Той спря през две места от пикапа и си помисли, че трябва да действа бързо. Патрулните полицейски коли обикаляха такива места, за да попречат на учениците да пият алкохол, да се бият и да се забавляват. Ако ченгетата запишеха регистрационните номера, доктор Ариман можеше да има неприятности на сутринта, когато откриеха труповете. Трябваше да ги убие бързо и да изчезне, преди някой да е довтасал.
Ариман сложи на лицето си скиорската маска, слезе от шевролета и заключи вратата. Можеше да спести няколко ценни секунди, докато се връщаше, ако оставеше колата отключена, но тук, в Ориндж Каунти, където престъпността беше по-малко от другаде, за съжаление, пак имаше хора, на които не можеше да се има доверие.
Вятърът беше прекрасен — хладен, но не и смразяващ и бурен, нито толкова силен, че да спре. И най-близката къща се намираше на километър и половина на север.
Когато чу приглушения тътен на прибоя, Ариман осъзна, че не само вятърът заговорничи с него. Изглежда, цялата природа в този упадъчен свят се бе съюзила с психиатъра. Обзе го приятно чувство, че мястото му не е там.
Той извади от кобура пистолета „Таурус“ и забърза към пикапа. Минавайки покрай превозното средство, Ариман погледна през стъклото, за да се увери, че вътре няма никого.
Той се втренчи в мрака и забеляза странна светилна долу на плажа и на около петдесет метра на север. На лунната светлина се видяха двама прегърбени мъже.
Ариман се запита дали те не копаят миди. Той нямаше представа къде ги търсят, защото копаенето беше тежък физически труд, и не проявяваше интерес към въпроса. Някои хора бяха родени за да работят, но съдбата бе предопределила доктора за друго.
Към плажа водеха бетонни стъпала, но психиатърът предпочете да не слиза по тях. Двамата мъже можеха да го видят и да заподозрат, че намеренията му не са добри.
Ариман тръгна на север по мекия пясък и крайбрежната растителност, като се движеше на разстояние от насипа, защото жертвите можеха да вдигнат глави и да съзрат силуета му, очертан на фона на небето.
Ръчно изработените му италиански обувки се напълниха с пясък. Докато свършеше работата, щяха да бъдат твърде протрити, за да се лъснат добре.
Искаше му се да бе имал възможност да се преоблече. Той още носеше костюма от сутринта, който вече беше ужасно измачкан. Външността беше важна част от стратегията и играта се разваляше, ако се играеше с неподходящо облекло. За щастие мракът и лунната светлина щяха да му придадат по-елегантен вид, отколкото в действителност.
Ариман се приближи до ниска скала, намираща се точно пред Скийт и приятеля му. Разделяха ги само четири-пет метра. Двамата стояха с гръб към психиатъра и с лице към океана.
Лабрадорът беше с тях. Кучето също гледаше Тихия океан. Вятърът духаше от водата и Валит нямаше да долови миризмата на Ариман.
Той ги гледаше и се чудеше какво правят.
Скийт държеше фенерче и очевидно изпращаше светлинни сигнали на някого в океана.
В лявата си ръка другият мъж държеше нещо като насочващ се микрофон с приемател във формата на чиния и пистолетна ръкохватка, а в дясната — слушалки, които притискаше до ухото си, макар че едва ли чуваше разговори поради силния вятър.
Загадъчно.
После Ариман осъзна, че двамата мъже не са насочили светлинните сигнали и микрофона към кораб в океана, а към нощното небе.
Още по-загадъчно.
Психиатърът нямаше представа на какво може да се натъкне и едва не му скимна да се откаже от плана си. Но той беше твърде разгорещен да действа. Ето защо, Ариман реши да не се колебае повече и бързо слезе по насипа. Стъпките му в пясъка бяха безшумни.
Той можеше да ги застреля в гръб, но това не беше забавно, защото нямаше да види лицата и очите им.
Ариман тръгна смело към двамата мъже и ги стресна. Психиатърът насочи пистолета към изчервяващия се и извика:
— Какво правите тук?
— Извънземни — отговори непознатият.
— Установяваме контакт — добави Скийт.
Ариман предположи, че те са се дрогирали с някаква силна комбинация от наркотици и бръщолевят глупости и простреля два пъти в гърдите приятеля на Скийт. Човекът политна назад и изпусна микрофона и слушалките, докато падаше.