Докторът седна, разопакова комплекта за игра и разгледа пластмасовите фигури. Представители на закона и стрелци. Танцьорка. Детайлите бяха превъзходни и вълнуващи въображението.
Ариман се възхищаваше на хора, които обръщат внимание на детайлите в работата си, както самият той винаги правеше, и се сети за една стара народна поговорка — „Дяволът се съзира в детайлите“. Това го разсмя.
После си спомни друг вариант. „Господ се съзира в детайлите“. Макар че психиатърът беше играч, а не вярващ, смехът му секна при тази мисъл. За втори път тази вечер и в живота му на врата му изби ледена пот.
Той се намръщи и се замисли за дългия и изпълнен с изпитания ден, търсейки в паметта си важен детайл, който до настоящия момент бе изтълкувал погрешно или пренебрегнал. Като белия ролс-ройс на паркинга пред „Зелени акри“.
Ариман отиде в банята и няколко пъти изми ръцете си, като грижливо ги изтърка.
Обсебената от Киану Рийвс едва ли щеше да се обади в полицията и да докладва, че докторът е убил двама души на плажа. И едва ли някой друг го бе видял там. Но ако ченгетата се появяха, той не можеше да си позволи да има следи от барут по ръцете си.
Ариман не можеше да се сети за друг детайл, за който трябваше да се погрижи.
Той се върна в спалнята, сви пръст, чукна маршала толкова силно, че фигурата прелетя шест метра и се блъсна в стената, и рече:
— Бум, бум, бум.
Ариман се почувства добре.
Вечерята пристигна.
Животът беше хубав.
Както и смъртта, но само когато ти я причиняваше.
Дъсти и Марти се спуснаха шестстотин метра надолу от Санта Фе, до Албъркърки, изминавайки сто километра за деветдесет минути. Бурята отслабна, но продължаваше да вали сняг.
Те намериха подходящ хотел и платиха в брой, за да е ги проследят по кредитните карти.
Оставиха багажа си в хотелската стая, закараха беемвето в една странична уличка, където скоро нямаше да привлече внимание и го оставиха там. Дъсти искаше да свърши тази работа сам, но Марти отказа да се отдели от него.
Тя избърса волана, таблото, дръжките и другите повърхности, които вероятно бяха докосвали.
Дъсти не остави ключовете в колата. Ако я откраднеха, ченгетата щяха да се свържат със собствениците на беемвето и институтът незабавно щеше да прехвърли издирването си в Албъркърки. Той заключи колата и пусна ключовете през решетките на най-близката канал.
Двамата се хванаха за ръце и тръгнаха към хотела. Нощта беше студена, но не мразовита и нямаше вятър.
Разходката можеше да е приятна, дори романтична, но сега Дъсти свързваше снега със смъртта и до края на живота си щеше да предпочита да остане на топлото калифорнийско крайбрежие през зимните месеци.
Те купиха бял хляб, пакет сирене, бурканче горчица, царевични пръчици и бира от един денонощен магазин.
Дъсти бе завладян от емоции, благодарен, че е жив, и радостен, защото Марти е до него. Коленете му се огънаха. Той се облегна на един от рафтовете и се престори, че чете етикета на консерва месо.
Но Марти не се заблуди. Тя застана до него, сложи ръка на врата му и преструвайки се, че също чете етикета, прошепна:
— Много те обичам, миличък.
Когато се върнаха в стаята си, Дъсти се обади на авиокомпанията и запази билети за възможно най-ранния полет сутринта.
— Предпочитам да платя в брой, когато взема билетите утре.
Двамата дълго се къпаха под горещата вода.
После седнаха на леглото и си направиха сандвичи със сирене. Бирата беше в пълната със сняг кофа за отпадъци.
Вкусът на сандвичите и царевичните пръчици не беше нито хубав, нито лош. Просто трябваше да ядат нещо, което да им даде сили. А бирата трябваше да им помогне да заспя, ако могат.
Не разговаряха много. Ако им провървеше да живеят, вероятно никога повече нямаше да говорят за онова, което се случи при руините. Животът беше твърде кратък, за да размишляват върху кошмари, вместо да мечтаят.
Двамата ядяха и гледаха телевизия.
Екранът се изпълни с военни самолети. Експлозии в нощта, някъде в другия край на света.
По съвет на експертите по международни отношения най-мощният алианс в света отново се опитваше да помири двете враждуващи фракции и да ги накара да седнат на масата за преговори, като бомбардираше цивилни инфраструктури — мостове, болници, електроцентрали, магазини за видеокасети под наем, водопроводни инсталации, църкви и заведения за сандвичи. Съдейки по новините, никой от политиците, представителите на медиите и високопоставените личности в социалната йерархия не поставяха под съмнение морала на операцията. Дебатът между експертите се фокусираше върху въпроса колко милиони килограми бомби трябваше да бъдат хвърлени, за да предизвикат народен бунт срещу правителството на прицел и да се избегне повсеместна война.