Убеден, че те са активирани и достъпни, Ариман им бе казал твърде много. Сега те имаха предимство и можеше да намерят начин да го използват успешно. Точка на противника.
— Ще разберем какво имаш против Дерек Ламптън — закле се Дъсти. — И когато сме наясно с мотива ти, това ще бъде един гвоздей в ковчега ти.
— Моля ви — каза психиатърът, потрепервайки от въображаема болка. — Не ме измъчвай с клишета. Ако ще се опитваш да ме плашиш, отиди и се образовай по-добре, обогати речника си и се върни с подходящи метафори.
Така беше по-добре. За миг Ариман бе изменил на героя си. Ролята му беше взискателна, сложна, интелектуална и с богати нюанси. От актьорите, спечелили „Оскар“ за участието си в сълзливите филми на татко, никой не би се вживял в тази роля толкова силно и убедително, колкото докторът. Случайното отклонение от героя беше разбираемо, но той отново беше господарят на паметта.
— Щом сте поели този кръстоносен поход, за да ме изправите пред съд, може би трябва да се преместите за известно време при добрата стара мама. В сряда през нощта странната ви къщичка изгоря до основи.
Горките, тъпи деца останаха озадачени, защото не знаеха дали това е лъжа или истина.
— Боя се, че чудесната ви колекция от евтини, вехтошарски мебели изгоря. Както и изобличаващата касета, за която споменахте. Със съобщението на Сюзан. Каква трагедия. Застраховката никога не покрива неща със сантиментална стойност, нали?
Сега вече Дъсти и Марти повярваха. На лицата им се изписа изумление. И докато бяха емоционално объркани, Ариман отново нанесе удар.
— Как се казва онзи идиот с очилата, при когото оставихте Скийт?
Те пак се спогледаха и Дъсти отговори:
— Чешита.
Психиатърът се намръщи.
— Чешита?
— Фостър Нютън.
— Аха, разбирам. Е, Чешита е мъртъв. Прострелян е четири пъти в стомаха и гърдите.
— Къде е Скийт? — попита Дъсти.
— И той е мъртъв. Също с четири куршума в стомаха и гърдите. Скийт и Чешита. С един камък два заека, така да се каже.
Дъсти отново тръгна към бюрото и Ариман насочи беретата към лицето му. Марти хвана съпруга си за ръката, за да го спре.
— За съжаление не можах да убия кучето ви — каза психиатърът. — Това би било чудесен драматичен щрих. Както във филмите. Но действителността е различна.
Ариман отново владееше положението.
Плебеите бяха завладени от силни чувства, защото подобно на всички като тях, се ръководеха не от разума, а от първични емоции, но беретата ги принуждаваше да се контролират и с всяка изминала секунда те осъзнаваха, че пистолетът не е единственото оръжие на доктора. Щом е признал за убийствата на Скийт и Чешита, Ариман явно не се страхуваше, че може да бъде съден. Всъщност той се смяташе за недосегаем. С нежелание и огорчение, те стигнаха до извода, че колкото и енергично да се стремят да го победят, той ще ги простреля с превъзходното си майсторство в играта, интелигентност, пренебрежение към всички правила, освен неговите и с изключителния си талант да заблуждава. Всъщност пистолетът беше най-слабото му оръжие.
Докторът им даде минута, за да могат рехавите им, сиви, мозъчни клетки да проумеят истината и после доведе до край безизходното им положение.
— Мисля, че сега е най-добре да си вървите. И ще ви дам един съвет, който ще направи играта малко по-справедлива.
— Игра? — учуди се Марти.
Презрението и отвращението в гласа й не въздействаха на Ариман.
— Какво искаш от нас? — развълнувано попита Дъсти. — Институтът… Защо?
— О, сигурно разбирате, че е полезно от време на време да се премахва някой, който пречи на важната публична политика. Или да се контролира някой, който може да я промени. А понякога… бомбен атентат на крайнодесен или крайно ляв фанатик или драматично масово убийство, дело на самотен стрелец, или зрелищна влакова катастрофа, или разливане на петрол… Тези неща се отразяват широко от медиите, съсредоточават вниманието на нацията върху определен въпрос и тласкат законодателите да осигурят по-стабилно общество, което ще ни позволи да избягваме крайностите в политическия спектър.
— Хора като теб ще ни спасят от екстремисти?
Без да обръща внимание на предизвикателството, Ариман продължи:
— Що се отнася до съвета, за който споменах… Отсега нататък не спете по едно и също време. Не се разделяйте. Пазете си взаимно гърбовете. И не забравяйте, че всеки на улицата може да ми принадлежи.
Ариман видя, че те не искат да си тръгват. Сърцата им бяха като обезумели, съзнанието им бе разтърсвано от гняв, скръб и шок. Марти и Дъсти искаха решение сега и тук. Така правеха всички като тях, защото не можеха да се примирят с отчаяната си потребност за непосредствен емоционален катарзис с безпристрастните факти на безпомощното им положение.