— Не можах да я прочета до края — рече Скийт.
— Достатъчно си умен, за да го направиш — каза Клодет, — но когато не си взимаш лекарствата, неспособността ти да учиш се възвръща и не можеш да прочетеш дори името си.
Дъсти погледна към всекидневната и се запита гости са стигнали по-нататък от фоайето.
Скийт събра още малко смелост.
— Нямам проблем да прочета фантастичните си романи и без да взимам лекарства.
— Фантастичните романи са част от проблема ти, Холдън — рече Ламптън, — а не част от лечението.
— И каква е онази партизанска война, за която спомена? — попита Дъсти.
Всички го погледнаха озадачено.
— Каза, че водиш хитра партизанска война срещу Марк Ариман.
— Елате, ще ви покажа — каза Ламптън и ги поведе нагоре по стълбите.
Валит чакаше в коридора на втория етаж, очевидно защото се боеше да се приближи до военната зона във фоайето.
Марти и Дъсти спряха да го погалят и почешат под брадичката и зад ушите. В замяна кучето ги близна и размаха опашка.
Ако имаше избор, Дъсти би предпочел да седне на ода и да прекара с Валит остатъка от деня. Освен Скийт само лабрадорът го посрещна радостно, откакто прекрачи прага на тази къща.
Ламптън потропа на една от вратите в коридора, обърна се към Дъсти и Марти и ги подкани:
— Хайде, хайде.
Клодет и Скийт влязоха в друга стая — кабинета на Ламптън.
Марти и Дъсти последваха Ламптън, който влезе, без да дочака отговор, и се озоваха в стаята на Младши. Дъсти не бе влизал там от четири години, откакто Дерек Младши беше единайсетгодишен. Тогава стените бяха облепени с плакати на баскетболни и футболни звезди.
Сега всичко беше боядисано в лъскаво черно и стаята изглеждаше мрачна, макар да светеха лампи от триста вата. Желязната рамка на леглото, чаршафите и покривката също бяха черни. Както и бюрото, столовите и лавиците. Прекрасният под от ясеново дърво също беше боядиса в черно. Само книгите бяха разноцветни и закачените на тавана две знамена — едното червено със свастиката на Адолф Хитлер и другото, пак червено, със сърпа и чука на бившия Съветски съюз. Преди четири години лавиците бяха отрупани с томове за спортна и научна фантастика. Сега на тяхно място имаше книги за Дахау, Аушвиц, Бухенвалд, съветските лагери гулаг, Ку Клус Клан, Джак Изкормвача и съвременни, действително съществуващи серийни убийци и атентатори.
Младши беше с бели маратонки, бели чорапи, сив панталон и бяла риза. Той лежеше на леглото и четеше книга, на чиято корица беше изобразена купчина разложени човешки тела.
— Хей, братко, как си? — непохватно попита Дъсти. Той никога не знаеше какво да каже на природения си брат и всъщност двамата бяха непознати. Дъсти бе избягал от дома си преди дванайсет години, когато Младши беше едва на три.
— На умрял ли ти приличам? — намусено попита Дерек Младши.
Всъщност момчето изглеждаше великолепно жизнено и заредено с енергия. Съдбата не го бе проклела с мазния вид на пор на баща му, а щедро го бе обсипала с гените на майка му и благословила със съвършени форми и черти. Ако някой ден решеше да стане певец, независимо какъв беше гласът му, Дерек Младши щеше да бъде по-велик от Елвис Пресли, Бийтълс и Рики Мартин взети заедно, и младите жени щяха да крещят и да се хвърлят на сцената, като значителен процент от тях с удоволствие щяха да прережат вените си и да му предложат кръвта си, ако той поискаше.
— Какво е това? — попита Дъсти и посочи черната стая и знамената на тавана.
— На какво ти прилича? — попита Младши.
— Пост-готика.
— Готиката е за деца.
— Изглежда, практикуваш за смъртта — рече Марти.
— Наблизо си.
— Какъв е смисълът на всичко това?
Младши остави книгата.
— Какъв е смисълът на всичко друго?
— Имаш предвид, че всички ще умрем?
— Затова сме се родили. Да мислим за смъртта. Да гледаме как се случва на другите хора. Да се подготвим за нея. И после и ние да умрем.
— Какво е това? — повтори Дъсти, но този път отправи въпроса към втория си баща.
— Повечето юноши като Дерек минават през период на засилен интерес към смъртта и всеки смята, че мислите му са по-задълбочени от тези на предишния — каза Ламптън, говорейки за сина си така, сякаш Младши не го чуваше. Навремето той правеше същото и със Скийт и с Дъсти и говореше за тях така, сякаш бяха интересни лабораторни животни, които не разбират нито дума. — Секс и смърт. Основните въпроси на пубертета. Момчетата и момичета са обсебени от тях и периодично преживяват периоди, граничещи с психоза. Това е проблем на хормонален дисбаланс и е най-добре да ги оставиш да се отдадат на обсебването, защото природата скоро ще регулира нещата.