Марти се зарадва, че ще прави нещо.
— Много сте внушителна, млада госпожице — каза жената в розово на Дженифър.
— Благодаря.
Воят на сирените се приближи, после заглъхна. Лекарите сигурно се бяха качили в асансьорите.
— Ще престанеш ли да бръщолевиш несвързано, Кенет? — каза жената в розово по телефона. — За скъп адвокат, ти си нещо като нищожество. Трябва ми най-добрият адвокат по наказателно право, при това незабавно. Съвземи се и го направи.
Тя приключи разговора и се усмихна на Марти, после извади визитна картичка от чантата си и я подаде на Дженифър.
— Предполагам, че ще се нуждаете от работа. Ако проявявате интерес, бих се възползвала от услугите на млада и компетентна жена като вас.
Дженифър се поколеба, сетне взе визитната картичка.
Дъсти приглаждаше косите на Скийт и тихо му говореше, но хлапето не проявяваше признаци, че го чува. Дъсти разказваше за миналото, какви пакости са правили като деца, за плановете им за бягство и за мечтите, които бяха споделяли.
В коридора се чуха стъпки и за миг Марти имаше чувството, че единият от хората, които ще влязат, ще е Боб Усмихнатия.
76.
За известно време настъпи пълен хаос. Всички говореха едновременно.
Объркването на Марти се засили от потресаващата новина, че жената в розовия костюм „Шанел“ е застреляла и Скийт, и Ариман. Непознатата призна това, поиска да я арестуват и не добави нищо повече.
Четирима едри, мускулести санитари сложиха Скийт на количка и бързо я закараха до асансьора. На Марти й се стори, че те летят по дългия коридор и не карат ранения към болницата, а водят безсмъртна душа на много по-дълго пътуване.
Полицаите разрешиха на Дъсти да придружи брат си. Той прегърна Марти, целуна я и хукна към количката.
Марти бе задържана на сцената на местопрестъплението. Полицаите в Малибу се бяха обадили на колегите си в Нюпорт, бяха установили връзка между стрелбата и смъртта на Ерик Джагър и бяха набелязали Марти и Дъсти за свидетели в единия, а вероятно и в другия случай. Едно от ченгетата тръгна към болницата, за да разпита Дъсти, но останалите предпочетоха да разговарят с Марти в кабинета на Ариман.
Фотографите, лаборантите, представителите на канцеларията на прокурора и детективите събираха доказателства от сцената на местопрестъплението.
Марти се почувства странно, че отново се намира в махагоновата гора от кошмарите си, обитавана от Човека от листа. Тя още усещаше присъствието му, макар че той беше мъртъв. И после разказа на ченгетата всичко, без да премълчава нето една подробност, колкото и фантастична и невероятна да беше, с изключение на срещата с Кевин и Закари в Санта Фе.
Марти очакваше, че няма да й повярват, макар случилото се в ранните часове на този следобед да придаваше известна достоверност на разказа й.
Рой Клостърман бе научил за стрелбата от първите репортери по радиото и бе дошъл на сцената на местопрестъплението. Марти разбра, че той е в коридора и разговаря с полицаите, когато извикаха единия от детективите, които, след като се върна, беше достатъчно потресен, за да съобщи, че Клостърман потвърждава историята й.
После ченгетата се заловиха с беретата в ръката на Ариман. Бързата компютърна проверка показа, че оръжието не е регистрирано и няма данни за законната му покупка. Образът му на виден и спазващ закона гражданин бе малко помрачен от това разкритие.
Вероятно онова, което най-после убеди ченгетата, че случаят е безпрецедентно странен, беше синьото пликче с изпражненията в кобура на Ариман. Дори самият Шерлок Холмс трудно би стигнал до логично заключение, за да обясни наличието на тази стъписваща находка. Детективите веднага предположиха, че става дума за нещо извратено и изпратиха пликчето за анализ в лабораторията.
Марти не мислеше, че ще е в състояние да шофира, но щом седна зад волана, безпроблемно подкара към болницата. Тя намери Дъсти в чакалнята на интензивното отделение и разбра, че Скийт е бил опериран в продължение на три часа. Макар и в критично състояние, хлапето се държеше.
След седем часа Скийт дойде в съзнание и им разрешиха да го видят, но само за две-три минути. Това време им беше достатъчно, за да му кажат онова, което всички членове на семейства мълвят на роднините си в интензивното отделение. „Обичам те.“
Те пренощуваха при майката на Марти. Сабрина ги нагости с домашно изпечен хляб и зеленчукова супа и когато сутринта се върнаха в болницата, състоянието на Скийт се бе подобрило от критично в сериозно.
Два телевизионни екипа и трима журналисти от пресата чакаха появата на Марти и Дъсти.