От множеството други възможности за избор, Ариман бе предпочел да насочи подозренията на Сюзан към съпруга й. Настоящата игра, за която психиатърът бе измислил особено кървав и сложен сценарий, трябваше да завърши с буря от насилие, отразена от всички медии в страната. Ариман непрекъснато коригираше отделните детайли на финала, но още не беше решил дали Ерик ще бъде извършител или жертва.
Подстрекавайки Сюзан да съсредоточи вниманието си върху Ерик и после забранявайки й да му каже за подозренията си, Ариман бе създал часовников механизъм на психичното напрежение. Седмица след седмица пружината се затягаше, докато Сюзан вече едва сдържаше огромната емоционална енергия, насъбрала се в нея. И в отчаянието си да освободи натрупалото се напрежение, тя бе потърсила доказателство за вината на съпруга си, за да отиде в полицията и да избегне конфронтация с Ерик.
Обикновено подобна ситуация не би възникнала, защото психиатърът не си бе играл с никого толкова дълго, колкото със Сюзан Джагър. Той бе започнал да я упоява и да я манипулира преди година и половина и тя бе негов пациент от шестнайсет месеца. Ариман се отегчаваше за шест месеца, понякога дори за два-три. И тогава или излекуваше пациента, освобождавайки го от фобията, която му бе внушил, като засилваше репутацията си на добър терапевт, или измисляше контролирана смърт, достойна да удовлетвори играч от неговата класа. Но омаян от поразителната красота на Сюзан, той бе протакал твърде дълго, позволявайки напрежението да нарасне, докато я тласне към залагането на този капан.
Момичета. Те винаги означаваха неприятности. Рано или късно.
Ариман се изправи и заповяда на Сюзан също да стане. Тя се подчини.
— Развали ми играта — нетърпеливо каза той. — Трябва да измисля нов край.
Ариман можеше да я разпита и да разбере кога й е хрумнал планът с видеокамерата, а после да заличи спомените й. Но Сюзан щеше да осъзнае, че в деня й има страшни пропуски във времето. Той можеше да изтрие целия период от време в паметта й и да запълни празнотите с подправени спомени, които щяха да бъдат убедителни, въпреки липсата на детайли. Можеше и да измени ситуацията и да заличи в съзнанието й спомена, че той е насилникът, но това беше трудно, а Ариман нямаше достатъчно време, енергия и търпение да го направи.
— Сюзан, къде има писалка и листове?
— До леглото.
— Извади ги, моля те.
Той тръгна след нея и видя пистолета на нощното шкафче.
Сюзан не прояви интерес към оръжието. Тя отвори чекмеджето и извади химикалка и голям тефтер. Най-отгоре на всеки лист имаше нейна снимка и емблемата и телефонните номера на компанията за недвижими имоти, където Сюзан работеше, преди агорафобията да сложи край на кариерата й.
— Прибери пистолета, моля те.
Тя сложи оръжието в чекмеджето и го затвори.
— Ела.
— Къде?
— Последвай ме.
Психиатърът я поведе към трапезарията и я инструктира да запали лампата и да седне до масата.
40.
Още втренчен в огледалото в банята, припомняйки си подробностите на разговора със Скийт на покрива и опитвайки се да намери достоверност в тази невероятна история, Дъсти разбра, че повече няма да заспи. В съзнанието му се въртяха рой въпроси, които не му позволяваха да затвори очи.
Кой би могъл да програмира Скийт? Кога? Къде? Защо? И защо точно Скийт — слабоумен по собственото му признание, наркоман и добродушен несретник?
Цялата работа намирисваше на параноя. Може би тази налудничава история би прозвучала смислено в света на нормалните явления, където живееше Нютън Чешита. Той непрекъснато слушаше радиостанция, по която разказваха как коварни извънземни трескаво се размножават с нищо неподозиращи, злочести жени от Земята, как триизмерни същества са виновни за глобалното затопляне и скандално високата стойност на лихвите на кредитните карти, президентът на САЩ тайно е подменен с двойник андроид, направен в мазето на Бил Гейтс, и Елвис Пресли е жив и обитава сложна космическа станция, управлявана от Уолт Дисни, чийто мозък е трансплантиран в тялото на рап звездата от и филмовия титан Уил Смит. Но в реалния свят идеята, че Скийт е бил програмиран, звучеше нелепо.
Дъсти би се изсмял и би прогонил от съзнанието си тази откачена теория, ако… Скийт не бе споменал, че е бил инструктиран да скочи от покрива на къщата на семейство Соренсън, ако хлапето не бе изпаднала в онзи странен транс в клиника „Нов живот“, ако Скийт, Марти и Дъсти не чувстваха, че в деня им е имало пропуски във времето и ако животът им не се бе разпаднал изведнъж, едновременно и с апокалиптичната причудливост на епизод от „Досиетата X“.