Момичета. Непочтени. Коварни. Много пъти, когато Ариман беше малък, момичетата го предизвикваха да ги блъсне по стълбите на верандата или в трънлив розов храст, а после тичаха при възрастните, твърдейки, че не са го дразнили, а той го е направил от злоба. И сега, след няколко десетилетия, пак го предаваха.
Той можеше да я инструктира да изпере бикините, но реши, че предпазливостта изисква да ги вземе и да ги изнесе от апартамента й.
Психиатърът не беше специалист по най-новите методи на съдебната медицина, прилагани в разследването на убийство, но беше убеден, че отпечатъците му върху човешката кожа остават само няколко часа.
Ариман предполагаше, че трупът на Сюзан ще бъде намерен след пет-шест часа и дотогава ранните фази на разлагане щяха да са заличили латентните отпечатъци от пръстите му върху кожата й.
Но той беше докоснал всяка плоскост и извивка на тялото й. За да бъде победител в този вид игри, човек трябваше не само да участва с енергия и ентусиазъм, но и да притежава задълбочени знания за правилата и талант за стратегия.
Ариман инструктира Сюзан да се изкъпе с гореща вода. А после стъпка по стъпка я насочи към оставащите минути от живота й.
Докато ваната се пълнеше, тя взе самобръсначката от шкафчето. Беше я използвала, за да бръсне краката си, но сега самобръсначката щеше да послужи за по-сериозна цел.
Сюзан се съблече. Гола, тя не приличаше на супена играчка и Ариман почувства желание да може да я запази.
Сюзан застана до ваната, очаквайки по-нататъшни инструкции.
Виждайки се в отражението й в огледалото, психиатърът изпита гордост от спокойствието й. Някъде дълбоко в душата си тя съзнаваше, че скоро ще умре, но поради отличната работа, която Ариман бе свършил с нея, не беше способна да проявява истинска и спонтанна реакция, докато се намираше в това състояние на пълно потискане на личността.
Психиатърът съжали, че неизбежно идва момент, когато всяка от придобивките му трябва да бъде изхвърлена и унищожена.
Искаше му се да може да ги поддържа в идеално състояние и да ги нареди в къщата си, както бе отделил място за автомобилчетата и комплектите си за игра. Колко приятно би било, когато пожелае, да се разхожда сред тях — онези мъже и жени, които му бяха играчки и в същото време другари през годините. Щеше да им постави месингови табелки с имената, кратки биографични данни и датите на придобиване така, както бе сторил с другите си колекции. Видеокасетите бяха великолепни спомени, но бяха двуизмерни и не пресъздаваха нито дълбочината, нито приятната осезаемост, които физически съхранените играчки можеха да предложат.
Проблемът беше гниенето. Психиатърът беше перфекционист и не би добавил нищо към колекцията си, освен ако не ставаше дума за пари. Тъй като нито един познат начин на консервиране, от мумификацията до балсамирането, не отговаряше на високите му изисквания, по необходимост той щеше да разчита на видеозаписите, когато го обземеше носталгично настроение.
Ариман изпрати Сюзан в трапезарията, за да донесе тефтера, на който бе написала прощалното си писмо. Тя се върна и го сложи на шкафа до мивката в банята, където щеше да бъде намерено едновременно с трупа й.
Ваната беше готова. Сюзан затвори крановете и пусна ароматизиращи соли във водата.
Ариман се изненада, защото не я бе инструктирал да слага благоухания. Тя явно правеше това всеки път, преди да влезе във ваната и действието й беше условен рефлекс, който не изискваше волево мислене. Интересно.
Внимавайки да не докосва нищо с ръцете си, психиатърът седна върху затворения капак на тоалетната чиния и инструктира Сюзан да влезе във ваната и да се изкъпе добре. Той се надяваше, че горещата вода ще измие и ще разтвори и семенната му течност.
В спалнята и на други места в апартамента й той несъмнено бе оставил косми и влакна от дрехите си, които ченгетата можеше да намерят. Но без да разполагат с ясни отпечатъци или други доказателства, които да го включат в списъка на заподозрените, те нямаше да могат да ги свържат с него.
Пък и Ариман вече бе положил толкова усилия, за да представи на полицията убедителен и неопровержим мотив за самоубийство, че те нямаше да извършат дори повърхностно разследване за убийство.
Искаше му се още дълго да наблюдава как Сюзан се къпе, защото гледката беше очарователна, но той беше уморен и му се спеше. Нещо повече, Ариман трябваше да излезе от апартамента й, преди зазоряване, когато имаше малка вероятност да срещне свидетели.
— Сюзан, моля те, вземи самобръсначката.
Тя хвана острието между палеца и показалеца на дясната си ръка.
Психиатърът предпочиташе зрелищно унищожение. Той се отегчаваше лесно и не съзираше вълнение в чаша с отрова, обесване или прерязване на артериите. Истинското забавление беше в огнестрелните оръжия, секирите, електрическите резачки и в експлозивите.