Пистолетът на Сюзан го заинтригува. Но изстрелът би събудил пенсионерите долу, макар да се бяха напили с мартини както обикновено.
Разочарован, но твърдо решен да не се поддава на предпочитанието си към театрални ефекти, Ариман каза на Сюзан как да хване самобръсначката, точно къде да пререже лявата си китка и колко силно да натисне.
— Благодаря — добави той.
— Моля.
Психиатърът изчака заедно с нея края. Можеше да си тръгне, защото беше убеден, че Сюзан спокойно ще седи във ваната, докато умре. Но в тази игра съдбата му бе подхвърлила две изненади и той трябваше да внимава.
Тъй като копнееше за по-вълнуваща драма, Ариман се замисли дали да не изведе Сюзан от параклиса в подсъзнанието и да я пренесе малко по-нагоре към съзнанието й, където тя по-ясно да разбере положението си. Той можеше да я контролира и на това ниво, но имаше вероятност, макар и малка, от уста й да се изтръгне неволен вик на ужас и отчаяние, който да събуди пенсионерите и папагалите долу.
Ариман чакаше.
Сюзан седеше неподвижно, без да показва емоции, затова психиатърът се стъписа като видя, че по лицето й се стича сълза.
Изумен, той се наведе към нея. Беше убеден, че е капка вода или пот.
Друга, огромна сълза се затъркаля по лицето й и Ариман разбра, че Сюзан наистина плаче.
Играта стана по-забавна, отколкото бе очаквал. Заинтригуван, той проследи пътя на сълзата по изящната скула на Сюзан, по вдлъбнатината на страната й и сетне по очертанията на челюстта й, където затрептя, досущ скъпоценен камък.
Втората сълза бе последвана от трета. Сухите устни на Смъртта бяха изсмукали излишната влага от очите й.
Устата на Сюзан се отвори и увисна, сякаш от страхопочитание, и последната сълза потрепна и падна във водата.
Очите мътни. Розови страни черпят… цвят от бръсначка.
Да, това стихче хайку му хареса.
Ариман взе бикините на Сюзан, излезе от банята, отиде в спалнята и прибра в джоба си видеокасетата.
Сетне се приближи до вратата и избърса дръжката. Измъкна се безшумно навън и заключи с резервния ключ.
Нощта още бе мъглива. Прибоят се бе усилил и заглушаваше стъпките му.
Психиатърът стигна до мерцедеса си, без да срещне никого. По време на приятния път до дома си, той не видя повече коли, отколкото преди четирийсет и пет минути.
Имението му беше разположено на осем декара. Къщата беше голяма и футуристична — съвкупност от квадратни и правоъгълни форми, някои от бетон, други от червен гранит, с огромни тераси, покриви на различни нива, месингови врати и огромни прозорци от пода до тавана.
Сградата беше построена от млад предприемач, който бе спечелил баснословно състояние от борсата по Интернет. Преди къщата да бъде завършена, той се бе влюбил в архитектурния стил на Югозапада и си бе построил друго жилище някъде в Аризона и го бе предложил за продан, без дори да е живял там.
Психиатърът паркира мерцедеса си в подземния гараж за осемнайсет коли и се качи с асансьора на партера.
Стаите и коридорите бяха просторни, с подове от лъскав, черен гранит и застлани със старинни персийски килими в светло сиво-сини, кремави, зелени и рубиненочервени оттенъци.
Лампите се запалваха от сензори за движение, задействани от универсални часовникови механизми, а в по-малките помещения се активираха от гласа на Ариман.
Младият милиардер бе компютъризирал всички системи в къщата.
Психиатърът влезе в кабинета си, обади се в офиса си и остави съобщение на секретарката си да отложи за следващата седмица ангажиментите му в десет и единайсет часа, като добави, че ще бъде на работа следобед.
През втората половина на деня той нямаше сеанси с пациенти. Беше освободил следобеда си за Дъсти и Мартина Роудс, които щяха да се обадят сутринта, отчаяно търсейки помощ.
Преди осемнайсет месеца Ариман бе осъзнал, че Марти може да бъде една от ключовите му играчки в прекрасна и по-сложна от всички игри до този момент. Преди осем месеца той бе сложил част от магическата си отвара в кафето и в шоколадовата бисквита, които Дженифър й поднесе и бе програмирал Марти по време на три от посещенията на Сюзан.
И Марти очакваше да бъде употребена, без да съзнава, че е станала екземпляр от колекцията му.
Във вторник сутринта, преди осемнайсет часа, когато бе дошла със Сюзан, Ариман най-после я включи в играта, изпращайки я в параклиса в подсъзнанието й, където внуши убеждението, че Марти не може да има доверие в себе си и представлява сериозна опасност — чудовище, способно на необикновено насилие и невъобразими жестокости.