Денят й сигурно беше интересен. Ариман с нетърпение очакваше да чуе подробностите.
Той още не бе използвал сексуално Марти. Макар и не толкова красива, колкото Сюзан, тя бе доста привлекателна и Ариман искаше да види колко жалка може да бъде. Марти още не беше в достатъчно окаяно състояние, за да го привлича еротично.
Но това скоро щеше да стане.
В момента Ариман беше в опасно настроение. Регресията на личността, която претърпяваше по време на игрите, не изчезваше веднага след края им. Той се връщаше от пубертета в зрялата възраст постепенно и сега не беше нито мъж, нито момче, и се намираше в състояние на емоционална метаморфоза.
Психиатърът си наля кока-кола, добави сироп от череши и лед и разбърка сместа със сребърна лъжица с дълга дръжка. Опита я и се усмихна. Беше по-хубава от китайската бира.
Изтощен, но и неспокоен, той се разходи из къщата.
Макар че хората още спяха, в равнините в подножието на хълмовете блещукаха милиони светлини. Златистият им блясък, проникващ през прозорците, му харесваше.
Той се втренчи в града — най-голямата играчка на света — и разбра как вероятно се чувства Господ, като гледа творението си. Ако изобщо имаше Господ. Психиатърът беше играч, а не вярващ.
Той обиколи стаите на огромната къща, която приличаше на лабиринт, и накрая се върна във всекидневната.
Там, преди осемнайсет месеца, Ариман бе включил в колекцията си Сюзан. В деня, когато приключи сделката, той се бе срещнал с нея, за да получи ключовете на къщата и дебелия наръчник за компютъризираните системи. Тя се изненада, като го видя с две чаши шампанско „Дом Периньон“. Психиатърът внимаваше да не показва с нищо, че интересът му към нея не се дължи на способностите й като агент по продажби на недвижими имоти и Сюзан така и не разбра, че е влюбен в нея. Всъщност от мига, в който я видя и реши да я притежава, той на няколко пъти небрежно намекна, че е хомосексуалист. Ариман беше щастлив от зрелищната си, нова къща, а Сюзан — доволна от тлъстата комисионна, която спечели. Ето защо, тя не видя нищо лошо в предложението да полеят сделката с чаша шампанско. Разбира се, в нейното имаше опиати.
В душата на Ариман бушуваха противоречиви емоции. Той съжаляваше за загубата на Сюзан, но, от друга страна, се чувстваше измамен и предаден. Въпреки прекрасните мигове, които бяха прекарали заедно, тя щеше да съсипе живота му, ако имаше възможност.
Най-после той реши душевния си конфликт, защото осъзна, че Сюзан е като всички останали момичета и не заслужава времето и вниманието, с които щедро я бе обсипал. Да мисли сега за нея, би означавало да признае, че тя има власт над него, каквато никой друг не бе упражнявал.
Той беше колекционерът, а не тя. Той притежаваше нещата, а не те него.
— Радвам се, че си мъртва, глупаво момиче — каза на глас Ариман. — Дано да те е боляло.
Психиатърът се почувства много по-добре, след като изрази на глас гнева си.
Макар Седрик и Нела Хоторн, семейството, което се грижеше за имението му, да бяха в къщата, той не се притесняваше, че може да го чуят. Те сигурно спяха в тристайния си апартамент в крилото за прислуга. И независимо какво можеше да видят или чуят, Ариман не трябваше да се тревожи, че ще си спомнят нещо, което би могло да го изложи на опасност.
— Дано да те е боляло — повтори той, после се качи с асансьора на по-горния етаж и влезе в спалнята.
Ариман изми старателно зъбите си и облече черна копринена пижама.
Чаршафите му бяха бели с черно по края. На леглото имаше множество пухкави възглавнички.
Както обикновено, на нощното му шкафче бе сложена купа „Лалик“, пълна с любимите му шоколади. Ариман изпита желание да не бе измил зъбите си.
Преди да си легне, той се приближи до контролното табло, което задействаше лампите в къщата, климатичната инсталация, отоплението, системата за охрана, камерите за наблюдение, нагревателите на басейна и многобройните други устройства.
Ариман вкара личния си код, за да получи достъп до шестте сейфа, разположени на различни места в жилището му. После набра седемцифрено число и част от гранитната стена до камината се отмести, разкривайки малък, вграден стоманен сейф. Ариман натисна комбинацията и ключалката изщрака. Той отвори квадратната врата и извади съдържанието на сейфа — стъклен еднолитров буркан.
Ариман го сложи на бюрото си и се втренчи в него.
След няколко минути той не издържа на привличането на купата „Лалик“ и си взе шоколад с бадеми.
Нямаше отново да си мие зъбите. Да заспи, усещайки вкуса на шоколад в устата си, беше греховно удоволствие. Понякога Марк Ариман беше лошо момче.