— Ще ви кажа какво мога да направя с нея, докторе — продължи Марти. — Непрекъснато мисля за такива неща и не знам от къде ми хрумват, нито мога да ги спра. За мен писалката е стилет или шиш и мога да я грабна и преди да разберете какво става, да я забода в окото ви, да я забия в черепа и да въртя, докато извадя мозъка ви. И после или ще умрете на място, или ще прекарате остатъка на живота си в лудница.
Марти се разтревожи. Зъбите й тракаха. Тя притисна ръце до главата си, както бе направила в колата, сякаш се опитваше да потисне ужасните образи, които напираха в съзнанието й.
— И независимо дали лежите мъртъв или жив на пода, после мога да ви сторя най-различни неща. В кабинета ви има спринцовки, игли и мензури. Ще ги счупя и стъклата ще са остри като ножове. Мога да разсека лицето ви, да нарежа кожата на парчета и да ги забода на стената. Представям си всичко това. Виждам го.
Тя закри лицето си с ръце.
Клостърман стана. Дъсти също се изправи.
— Ще ти предпиша валиум — каза лекарят. — Колко пъти е изпадала в това състояние?
— Няколко — отговори Дъсти. — Но този пристъп не беше толкова лош.
Овалното лице на Клостърман беше пригодено за усмивки. Той се намръщи, но не съумя да придобие сериозен вид, въпреки топчестия нос, розовите си страни и веселите си очи.
— Други те са били по-лоши? Тогава не бих препоръчал изследванията без валиум. Някои от процедурите, като магнитния резонанс, притесняват пациентите. Ще те успокоим, за да не бъдат мъчение за теб.
Клостърман излезе, за да се обади в аптеката да изпълнят рецептата на Марти. Дъсти премести далеч от Марти писалката и чукчето и попита:
— По-добре ли се чувстваш сега?
— Преживяването е ужасно.
— Мога ли да хвана ръката ти?
Тя се поколеба, сетне отговори:
— Добре.
Клостърман се върна и даде на Марти валиум и чаша вода.
— Марти — каза той, — искрено вярвам, че изследванията няма да покажат новообразувания, възпаление или тумори в мозъка. Мнозина мислят, че когато ги боли глава, имат тумор.
— Не ме боли глава — напомни му тя.
— Точно така. Главоболието е първият симптом за тумор в мозъка. Както и състоянието на ретината, наречено застойна папила. Но не видях такова нещо, докато преглеждах очите ти. Спомена, че ти се вие свят и ти се гади. Ако повръщаше, без да ти се повдига, щяхме да имаме класически симптом. Нямаш халюцинации, нали?
— Не.
— Само неприятни мисли и ужасни образи в съзнанието, но не ги бъркаш с действително случващи се неща. Според мен страдаш от силно безпокойство. Мисля, че трябва да препоръчам терапевт.
— Вече познавам един — каза Марти.
— Така ли? Кой?
— Предполага се, че е един от най-добрите — рече Дъсти. — Може би сте чували за него. Психиатър. Доктор Марк Ариман.
Лицето на Клостърман изведнъж стана непроницаемо.
— Да, Ариман има чудесна репутация. И книгите му, разбира се. Кой ви го препоръча?
— Той лекува една моя приятелка — отговори Марти.
— Мога ли да попитам от какво?
— Тя страда от агорафобия.
— Ужасно нещо.
— Заболяването промени живота й.
— Как е тя?
— Доктор Ариман мисли, че приближава до подобрение.
— Добра новина.
Клостърман разтегли устните си в усмивка — добродушна, но излъчваща по-скоро загадъчност, отколкото радост.
— Но ако разбереш, че доктор Ариман не приема нови пациенти, знам един чудесен терапевт — състрадателна и умна жена, която със сигурност ще те прегледа. Но първо ще направим изследванията. В болницата те чакат и обещаха да те вместят в графиците си, все едно си спешен случай. Не е необходимо да си определяш час. В петък ще получа резултатите и после ще решим какво да правим по-нататък. Докато стигнеш до вратата на следващия кабинет, валиумът ще подейства. Ако искаш едно хапче, преди да изпълниш рецептата в аптеката, ще ти дам. Имаш ли въпроси?
„Защо не харесваш Марк Ариман?“ — помисли си Дъсти.
Но не зададе този въпрос на Клостърман. Като имаше предвид недоверието на повечето учени и специалисти — две титли, с които Ариман несъмнено се гордееше — и уважението си към доктор Клостърман, Дъсти се зачуди на сдържаността си. Но не каза нищо.
След няколко минути, докато отиваха в болницата, той осъзна, че нежеланието му да зададе въпроса, макар и странно и необяснимо, не е толкова озадачаващо, колкото пропускът му да уведоми доктор Клостърман, че вече се е обадил в кабинета на Ариман и е поискал час за преглед.
Силно грачене привлече вниманието. Той вдигна глава. По лазурното небе се носеха тънки сиви облаци. Във въздуха кръжаха три дебели, черни гарвана.