Марти облече якето си и отвори вратата към коридора на четиринайсетия етаж.
— Той ще прогони страховете ми. Чувствам се добре с него. Вярвам му.
— Кой употребява израза „до настоящия момент“? — неочаквано попита Дъсти, когато се качиха в асансьора.
— Какво искаш да кажеш?
— Доктор Ариман го употреби. До настоящия момент.
— Така ли? Но какво странно има в това?
— Колко често чуваш този израз? Имам предвид извън адвокатските кантори и съдебните зали.
— За какво намекваш?
— Не знам — намръщи се Дъсти. — Но изразът е високопарен. Не се употребява често в ежедневието.
— Ами.
— Да — възрази Дъсти. — Това е нещо, което би казал баща ми. Или бащата на Скийт. Или някой от другите две елитарни копелета, съпрузите на майка ми.
— Бръщолевиш несвързано, както си правил много пъти до настоящия момент. Какво искаш да кажеш?
— Не знам — въздъхна той.
Докато прекосяваха фоайето, Дъсти имаше чувството, че поема чист въздух след дълбоководно гмуркане или се приспособява, след като седмица е живял в космическа совалка. Или се събужда.
Марти го хвана за ръката и той каза:
— Съжалявам, миличка. Чувствам се… някак странно.
— Всичко е наред. Беше странен и когато се омъжих за теб.
51.
За разлика от офиса на доктор Ариман на четиринайсетия етаж паркингът не предлагаше гледка към Тихия океан. Дъсти не виждаше дали океанът е тъмен.
Небето беше мрачно, но не бе надвиснало като преди и Дъсти вече не съзираше руини от предстоящ катаклизъм.
Лекият ветрец се усили и разнесе сухите листа и боклуците по настилката.
Марти седна в колата и почувства леко напрежение, но съвсем не толкова силно като сутринта. Тя бръкна в жабката, извади пакетче шоколадови бонбони и с облекчение започна да ги дъвче. Явно не се притесняваше, че ще повръща неконтролируемо, ако по-късно я обземе пристъп на паника.
Дъсти отказа да си вземе бонбон, извади книгата от джоба на якето си и попита:
— От къде я взе?
Тя погледна романа и сви рамене:
— Взех го от някъде.
— Купи ли го?
— В книжарницата не дават безплатно.
— От коя книжарница?
— Защо питаш? — намръщи се Марти.
— Ще ти обясня. Но първо трябва да знам откъде взе тази книга.
Тя се втренчи в романа. На лицето й се изписа озадаченост.
— Не знам.
— Но ти не купуваш стотици книги всяка седмица от различни книжарници — нетърпеливо каза Дъсти.
— Да, но никога не съм твърдяла, че имам твоята памет. Ти не помниш ли откъде я взех?
— Сигурно не съм бил с теб.
Марти остави бонбоните и взе книгата. Не я отвори, нито я прелисти, а я хвана с двете си ръце и се вторачи в заглавието.
— По-добре да се върна в болницата и да поискам да ми направят изследване за болестта на Алцхаймер — каза тя, върна на Дъсти романа и отново взе шоколадовите бонбони.
— Може би е подарък — предположи той.
— От кого?
— Точно това питам.
— Не, не е подарък. Щях да си спомням.
— Защо не я отвори?
— Защо? Там няма нищо, което да ми каже откъде съм я взела. Нервен си. Вземи си бонбон.
— Не, благодаря. Марти, знаеш ли за какво се разказва в този роман?
— Разбира се. Много е вълнуващ.
— Но за какво става дума в него?
— Написан е добре. Сюжетът е увлекателен, а героите — колоритни.
— Но за какво се разказва?
Марти се втренчи в книгата и започна да дъвче по-бавно.
— Ами, нали знаеш какво е трилър. Преследване, изстрели и бягство.
Изведнъж Дъсти изпита чувството, че книгата стана студена. И по-тежка. Структурата й също започна да се променя. Пъстрата корица изглеждаше по-лъскава. И сякаш не беше само книга, а талисман, който всеки момент можеше да го омагьоса и да го изпрати във вълшебен свят, населен с дракони, за каквито Скийт обичаше да чете. А може би талисманът вече го бе омагьосал и Дъсти се бе озовал в друга реалност.
— Марти, мисля че не си прочела нито едно изречение от тази книга. Дори не си я отваряла.
— Нали ти казах, че е изключително вълнуващ трилър. Написана е добре. Сюжетът е увлекателен. Героите са колоритни. Много ми… харесва.
Дъсти разбра, че тя долови напевния ритъм в гласа си. Очите й се отвориха широко от изумление.
— В романа се разказва за промиване на мозъци, Марти. Пише го дори на корицата.
Изражението й красноречиво говореше, че Марти за пръв път чува какъв е сюжетът.
— Действието се развива в периода след Корейската война — продължи Дъсти. — Разказва се за един войник, Реймънд Шоу, който…