Преди да се качи на влака беше купил някакъв евтин роман от Юниън Стейшън във Вашингтон, но почти не го погледна, докато влакът продължаваше да се движи на юг. Просто продължи да разтрива челото си — отчасти заради болката, отчасти, за да се съсредоточи, докато наблюдаваше през прозореца мяркащите се навън градчета, хълмове и ниви.
Питър Ланг. Трябваше да си спомни всичко за него. Трябваше да стане Питър Ланг.
Да се представя за пилот не беше проблем, тъй като Бюканън беше пилот. Това бе едно от няколкото умения, придобити по време на обучението му. Почти винаги професиите, които претендираше, че упражнява, бяха професии, с които шефовете му се бяха постарали той да се запознае на практика. В няколко от случаите Бюканън действително ги владееше.
Истинският проблем беше отново да се научи да мисли като Питър Ланг, да се държи като него, да пресъздаде неговата личност. Бюканън никога не си водеше бележки за многобройните роли, които беше изпълнявал. Да се документира такова превъплъщение беше глупаво. След време подобни документи можеха да бъдат използвани срещу него. По принцип да се оставят писмени следи не беше добра идея. Така че той беше принуден да разчита на паметта си, а беше изпълнявал доста задачи, особено такива, в които се налагаше да поддържа контакт с най-различни хора и да играе едновременно по няколко роли, когато способността му да помни беше подложена на истинско изпитание. Бюканън постоянно се беше притеснявал, че може неволно да обърка ролите си, че може да започне да се държи като господин X с човек, пред когото трябваше да се държи като господин У.
Питър Ланг.
Бюканън беше живял известно време в Ню Орлиънс, представяйки се за чартърен пилот, работещ за нефтодобивна компания, като се предполагаше, че транспортира техници и оборудване до различни обекти в Централна Америка. Действителната му задача обаче беше да превозва цивилни съветници от Специалните части до тайни летища в джунглите на Никарагуа, където те обучаваха бунтовници за борба с марксисткия режим. Година преди това, когато Йожен Хасенфус беше свален над Никарагуа, докато се опитвал да спусне муниции на бунтовниците, той беше заявил на властите в Никарагуа, че предполага, че работи за ЦРУ. Проблемът беше там, че Американският Конгрес изрично беше забранил на ЦРУ да се занимава с Никарагуа. Последвалите разкрития в медиите бяха довели до политически скандал, в който ЦРУ многократно отричаше всякаква връзка с Хасенфус. Тъй като при наемането на Хасенфус бяха използвали посредници, и тъй като по-късно той се отказа от показанията си, никой не успя да докаже вината на ЦРУ в случая, но Никарагуа продължи да бъде деликатна политическа тема, въпреки че впоследствие президентът Рейгън беше издал заповед, отменяща забраната на Конгреса за оказване помощ на Контрите. Независимо от това подновяването на помощта не включваше изпращането на американски войници на територията на Никарагуа, които да участват в опитите за сваляне на никарагуанското правителство. Тъй като откритата военна намеса представляваше по принцип обявяване на война, войниците, които Бюканън превозваше до Никарагуа, бяха, също като него облечени в цивилни дрехи. Освен това също като Бюканън те действаха под фалшиви самоличности, които не позволяваха да се установи връзката им с американската армия.
Поради факта, че Ню Орлиънс и Маями бяха двата града, най-често свързвани с тайната помощ за Контрите, журналистите проявяваха голям интерес към частните фирми, които изпращаха самолети в страните от Латинска Америка. Самолет, който по план трябваше да достави най-обикновени стоки в Ел Салвадор, Хондурас или Коста Рика, можеше да спре нелегално в Никарагуа и да стовари там хора вместо оборудване. Всеки журналист, успял да докаже подобно незаконно участие на американските военни в бойните действия, щеше неминуемо да се превърне в кандидат за наградата Пулицър. Ето защо Бюканън трябваше изключително грижливо да разработи убедително прикритие за себе си. Един от похватите му беше да поиска от шефовете си да му осигурят съпруга, жена, която да участва в бизнеса на съпруга си, която обича да лети и владее испански. В идеалния случай тя трябваше да бъде от латиноамерикански произход и поради тази причина нямаше да привлича внимание, ако придружаваше мъжа си по време на честите му полети до Латинска Америка. Намерението на Бюканън беше да измами любопитните журналисти и да ги накара да си мислят, че по никакъв начин не е свързан със събитията в Никарагуа. Кой мъж, щяха да си помислят те, можеше да бъде толкова коравосърдечен, че да вкара съзнателно съпругата си в зоната на бойните действия?