Съпругата, която шефовете му бяха осигурили, беше наистина от латиноамерикански произход. Енергична, привлекателна жена на име Хуана Мендес, тя беше двадесет и пет годишна. Родителите й бяха мексиканци, получили американско поданство. Сержант от армейското разузнаване, тя беше израсла в Сан Антонио, Тексас, роден град на героя на Бюканън Питър Ланг, както твърдеше самият той. Бюканън беше прекарал няколко седмици в Сан Антонио преди началото на задачата, за да се запознае с града, в случай, че някой реши да провери легендата му и се опита да го накара да каже неща за Сан Антонио. Постоянното присъствие на Хуана щеше да затрудни всеки, решил да му задава въпроси за Сан Антонио. Ако не знаеше отговора, ако започнеше да се колебае, Хуана щеше да отговори вместо него.
Тази задача беше една от най-дългите за Бюканън. Тя беше продължила четири месеца. През това време той и Хуана бяха живели заедно в малък апартамент на втория етаж на старомодна, обшита с дъски сграда с богато украсени перила от ковано желязо и приятен, пълен с цветя двор на улица „Дюмен“ във Френския квартал. И двамата с Хуана си даваха сметка за опасността да установят емоционална близост с конспиративен партньор. Бяха се опитвали да гледат на жестовете на привързаност, които проявяваха на публични места, чисто професионално. Бяха правили всичко възможно да не се влияят от принудително наложената им физическа близост, от това, че се хранеха заедно, че заедно даваха дрехите си за пране, че използваха една и съща баня, че спяха в една и съща спалня. До края не си позволиха сексуален контакт. И двамата притежаваха завидна самодисциплина. -Но можеха и да не се въздържат, защото резултатът беше същият. Сексуалната близост представляваше само част — много често малка част, а понякога изобщо не представляваше част — от един успешен брак. През четирите месеца, които бяха прекарали заедно, Бюканън и Хуана толкова дълбоко се бяха вживели в ролите си, че най-накрая с известно неудобство признаха един на друг, че наистина се чувстват като семейна двойка. Нощем, докато се вслушваше в тихото й дишане на сън, той се чувстваше опиянен от нейното ухание. То му напомняше за канела.
Споделеният стрес създава силна спойка между хората. Веднъж, по време на една престрелка в Никарагуа, Бюканън така и нямаше да успее да стигне до самолета си и да се приготви за излитане от примитивната писта в джунглата, ако Хуана не беше го прикривала с автомат. През прозрачния капак на кабината, докато самолетът бавно завиваше, той беше наблюдавал как Хуана тича от джунглата към вратата за пътници, която беше отворил. Тя се беше обърнала към храстите, беше изстрелял един откос с нейния М–16, а след това беше продължила напред. Посипалите се от джунглата куршуми бяха разорали земята пред нея. Тя се беше обърнала и отново беше стреляла. Форсирайки двигателите, той беше успял да заеме позиция за излитане, а след това беше вдигнал собствения си М–16, за да стреля през люка и да й осигури прикритие. Няколко куршума се бяха забили в корпуса на самолета. Когато тя влетя през люка, той беше освободил спирачките и самолетът беше поел по неравната поляна. Щом се настани на седалката, тя се беше подпряла на отворения люк и беше изстреляла още няколко откоса по джунглата. Когато пълнителят й свърши, тя беше взела неговия автомат и също го беше изпразнила. После се беше вкопчила за колана на седалката, за да не падне и се беше засмяла, а самолетът беше подскочил два пъти и рязко се беше извисил нагоре, докосвайки върховете на дърветата.
Да разчиташ на някого за живота си, те кара да изпитваш близост към този човек. Бюканън беше изпитвал това чувство в компанията на мъже. Но по време на тази четири месечна задача за пръв път го беше изпитал с жена и накрая той се беше оказал по-добър актьор, отколкото му се искаше, защото се влюби в нея.
Не трябваше да го прави. Той се бореше отчаяно със себе си, за да потисне това чувство. Въпреки всичко не успя да го стори. Независимо от огромното изкушение те не нарушиха професионалната етика и не си позволиха да влязат в интимни отношения. Но нарушиха друго правило, това, което ги предупреждаваше да не смесват ролите си с действителността, въпреки че Бюканън не вярваше в него. Силата му на актьор се криеше точно в това, че смесваше ролите си с действителността. Докато се превъплъщаваше в някоя личност, тази личност беше действителна.
Една вечер, докато Бюканън гледаше телевизия, Хуана се беше върнала от покупки. Тревогата, изписана по лицето й, го беше накарала да се намръщи.