— Извинете? — попита Бюканън.
— Пиле.
— Не исках да… Познаваме ли се?
— И питате след всичко, което преживяхме заедно? — в зелените очи на жена проблесна весело пламъче.
— Госпожо, не съм в подходящо настроение. Сигурен съм, че във влака има много други мъже, които…
— Добре, щом настоявате, ще си поиграем. Познаваме ли се? — Тя се замисли. — Да. Така да се каже. Можете да кажете, че се познаваме, макар че, никога не сме се срещали — тя изглеждаше искрено развеселена.
— Не искам да бъда груб.
— За мен това няма никакво значение. Свикнала съм.
— Очевидно сте пили твърде много.
— Нито капчица. Но ми се иска да си бях пийнала. Отегчих се да чакам тук толкова дълго. Въпреки че, като си помисля… — тя се обърна към сервитьора. — Две бири звучи чудесно. Смятате ли, че ще можете да ни ги донесете?
— Разбира се, мадам. Нещо друго?
— Нека бъдат четири. Освен това можете да добавите онези сандвичи с говеждо. Имам чувството, че ми предстои дълга нощ.
— Тогава кафе, може би…?
— Не. Бирите са достатъчни — каза тя.
Щом сервитьорът се отдалечи, тя отново се обърна към Бюканън.
— Освен ако не искате кафе.
— Това, което искам да знам е какво, по дяволите, си мислите, че правите? — каза Бюканън.
— Искам да ви интервюирам.
— Какво?
— Аз съм репортер.
— Поздравления. И какво общо има това с мен?
— Искам да се обзаложа с вас.
Бюканън поклати глава.
— Това е абсурдно — той понечи да си тръгне.
— Не, наистина. Обзалагам се, че мога да позная как се казвате.
— При едно обзалагане човек печели или губи нещо. Не виждам аз какво ще спечеля или…
— Ако не успя да позная името ви, ще ви оставя на мира.
Бюканън обмисли предложението й.
— Добре — въздъхна той. — Каквото й да е, само да ме оставите на мира. — Как е името ми?
— Бюканън.
— Сгрешихте. Казвам се Питър Ланг — той отново понечи да си тръгне.
— Докажете го!
— Не е нужно да доказвам нищо. Търпението ми свърши — Бюканън продължи да се отдалечава.
Тя тръгна след него.
— Слушайте, исках да направя това насаме, но щом предпочитате да ви създам трудности, ваша работа. Името ви не е Питър Ланг, както не е и Джим Крофорд, Ед Потър, Виктор Грант и Дон Колтън. Вие, разбира се, наистина сте използвали тези имена. И много други. Но истинското ви име е Бюканън. Лично име — Брендън. Съкратено — Брен.
Мускулите на Бюканън сякаш се сковаха и той спря пред вратата на вагон-ресторанта. Без да показва обзелото го напрежение, той се обърна, като забеляза с облекчение, че масите в този край на вагона бяха празни. Бюканън се престори на искрено раздразнен.
— Какво трябва да направя, за да се избавя от вас?
— Да се избавите от мен? Надявам се, че това е образно казано.
— Не знам какво…
Тя вдигна натъпканата книжна торба.
— Гладна съм. Не можах да ви открия във влака, така че започнах да чакам кога ще се появите във вагон-ресторанта. После се притесних, че може би сте взели нещо за ядене със себе си. На всеки половин час трябваше да давам на келнера по десет долара, за да ми позволи да продължа да ви чакам без да поръчвам. След още десетина минути в ресторанта нямаше да остане никой и той щеше да ме помоли да си тръгна. Слава Богу, че се появихте.
— Разбира се — каза Бюканън. — Слава Богу!
Той видя как сервитьорът приближава към тях по пътеката между масите.
— Ето, заповядайте сандвичите и бирата — мъжът и подаде още една книжна торба.
— Благодаря. Колко ви дължа? — Тя му плати, като добави и бакшиш.
После тя и Бюканън отново останаха сами.
— Е, какво ще кажете? — зелените очи на жената продължаваха да проблясват закачливо. — Поне ще хапнете нещо. Тъй като не можах да ви открия във втора класа, предполагам, че сте се настанили в спално купе. Защо не…?
— Ако наистина използвам всички тези имена, както твърдите, сигурно съм замесен в нещо твърде съмнително.
— Опитвам се да не съдя хората.
— Но какъв съм аз? Мафиот? Таен агент? Няма ли да ви е страх да останете сама с мен?
— Кой казва, че съм сама? Нима наистина си мислите, че ще се впусна в подобно начинание без да си осигуря помощ?
— Не ми казвайте, че сте с онези двама типа в онзи край на вагона, които току-що приключиха с кафето си — заяви Бюканън. — Те си тръгват, при това в обратна посока. Струва ми се, че с вас няма никой.
— Който и да е с мен, няма да допусне да го видите.
— Да, разбира се, точно така.
— Също както и аз допускам, че ако някой ви следи, няма да допусне да го забележите.
— Откъде-накъде някой ще следи мен? — Бюканън изведнъж се запита, дали не го следят. — Това определено е най-невероятното… Добре. Гладен съм. Имам чувството, че няма да ме оставите на мира. Хайде да хапнем.