Бюканън отпи няколко глътки от втората си бира и погледна часовника си.
— Почти полунощ е. Ако в това, което разказвате, има някаква по-съществена част, предлагам да преминете към нея преди да заспя.
— Струва ми се, че няма такава опасност — каза Холи. — Всъщност, мисля си, че сте много по-заинтересуван, отколкото показвате.
— Интересът ми е насочен единствено към вас. С тази разлика, че предпочитам приятелките ми да не са толкова приказливи.
— Слушайте внимателно — каза Холи. — Следващият проблем, с който подразделението за Специални операции трябвало да се справи, бил осигуряването на разузнавателна информация. След падането на шаха на Иран от власт през 1979 година ЦРУ загубило повечето от местните агенти в страната. По време на кризата със заложниците в Иран, Управлението не успяло да осигури достатъчно надеждна информация за местонахождението на заложниците и за тяхната охрана. Очевидно отряд „Делта“ се нуждаел от подробни сведения за ситуациите, в които щяло да му се налага да действа. Но разузнавателната информация, която следвало да получава, трябвало да осигурява достатъчно данни за бойната обстановка. Затова била създадена Групата за разузнавателна поддръжка.
Бюканън почувства как мускулите му отново се стягат. Господи, помисли си той. Откъде, по дяволите, тази жена е получила информацията си?
— Групата също била секретна военна част — каза Холи. — Целта й била да изпраща войници, представящи се за цивилни граждани, при наличие на извънредни ситуации в чужди страни — например, отвлечен от терористи самолет, кацнал на някое летище. Там те не само извършвали разузнаване на вероятните обекти за нападение на „Делта“ и осигурявали необходимата информация, но, ако се наложело, оказвали и тактическа подкрепа. Това било нещо ново. Военна част, действаща под цивилно прикритие и осигуряваща онази информация, която обикновено осигурява ЦРУ. Командоси, които били шпиони. Групата за разузнавателна поддръжка била толкова неконвенционална и засекретена, че повечето от големите шефове в Пентагона не знаели нищо за нея. На теория тя просто не съществувала.
Бюканън отвори третата си бира. Скоро щеше да затвори очи и да се престори, че алкохолът го е приспал.
— Слушайте внимателно — повтори Холи.
— Слушам, слушам.
— Тази част ще ви хареса. Подразделението за Специални операции установило, че има проблем. Как да запази всички тези секретни части наистина в тайна, дори от Пентагона, който никога не е харесвал неконвенционалните методи на действие? Отговорът бил да се създаде група за сигурност, секретна като останалите. Кодовото й название било „Жълт плод“. Отново военният персонал действал под цивилно прикритие. Обличали се като цивилни. Престрували се, че се занимават с най-обикновен бизнес. Но в действителност се грижели за сигурността на „Морски пръски“, Групата за разузнавателна поддръжка и още няколко секретни военни части. Главната задача на „Жълт плод“ била да се грижи всичко това да остане в тайна.
Холи го погледна изпитателно в очакване на реакцията му.
Бюканън остави бутилката бира на масичката и си придаде възможно най-сериозен вид.
— Страшно увлекателно.
— Само това ли ще кажете?
— Е, очевидно операцията е била успешна — заяви той, — при положение, че това, което ми разказахте, не е измислица. Причината, поради която знам, че е успяла, е че самият аз никога не съм чувал за „Жълт плод“. Или за Групата за разузнавателна поддръжка. Или за „Морски пръски“. Или за Оперативна тактическа група сто и шестдесет.
— Знаете ли, за първи път си мисля, че може би казвате истината.
— Намеквате, че бих могъл да ви излъжа?
— В този случай може би не. По отношение на тези части е съществувало строго разделение. Често членовете на една група не знаели за съществуванието на другите. Самата Група е била разделена на отделни части. Някои от членовете не познавали останалите си колеги. Освен това след известно време „Морски пръски“ и „Жълт плод“ били разкрити и разформировани. Те вече не съществуват. Поне под тези имена. Знам, че по-късно „Морски пръски“ била отново временно сформирана под името „Квазарен талант“.