— Кого? Кажете ми кого да попитам? Не че ще има някакво значение. Защото съм сигурна, че всеки, когото ми кажете да попитам, непременно ще бъде част от заговора.
— Госпожице, знаете ли какво си мисля, като ви слушам? Че следващото, което ще заявите, е, че сигурно съм свързан с убийствата на двамата Кенеди, да не говорим за това на Мартин Лутър Кинг.
— Не бъдете толкова снизходителен.
— Дойде ми до гуша!
— Или само се преструвате. Имам чувството, че вие сте дим и огледала, пластове в пластовете. Името ви. Документите ви. Как мога да съм сигурна, че Бюканън не е поредният псевдоним?
— За Бога…
— Да поговорим за отряд „Делта“, който е секретен, но всички знаят за него. Той далеч не е толкова засекретен и тайнствен като Групата или „Скоч и сода“. Членовете на „Делта“ живеят извън базата. Те имат обикновени, средностатистически апартаменти. Карат обикновени, средностатистически коли. Когато станат сутрин и тръгнат за работа, сякаш отиват на най-обикновена, средностатистическа работа, само дето тяхната работа е да си пробиват път с експлозиви в отвлечени самолети и да освобождават заложници. Те носят цивилни дрехи. Имат цивилни документи за самоличност. Фалшиви документи за самоличност. Измислени имена и биографии. Съседите им нямат представа кои в действителност са те или какво в действителност работят. Всъщност, дори повечето хора във форт Браг нямат никаква представа за това. Ако членовете на „Делта“ използват такова прикритие, колко по-съвършено ще бъде прикритието на човек, който е член на много по-засекретени организации като Групата за разузнавателна поддръжка или „Скоч и сода“?
— Холи, не може да продължавате да разсъждавате по този начин. Твърдите, че искате истината, но нямате намерение да повярвате на нищо, което ви кажа. Ами, ако призная, че действително работя за тази „Скоч и сода“? Ще кажете, че ви лъжа и всъщност работя в някоя друга организация.
— Умеете чудесно да се измъквате — поклати глава Холи. — Честно. Поздравявам ви.
— Ами ако допуснем, че сте права? — попита Бюканън. — Не е ли глупаво да ме обвинявате, че съм някакъв шпионин? Какво би станало, ако се почувствам застрашен? Бих могъл да се опитам да ви премахна.
— Едва ли — каза Холи. — Не бихте се опитали да направите подобно нещо, освен ако не сте сигурен, че ще можете да се измъкнете безнаказано. А аз съм взела мерки да си осигуря защита.
— Думите ви звучат ужасно убедително — Бюканън започна да разтрива главата си, за да облекчи болката. — Наистина ли си мислехте, че ще погледна тези снимки, ще загубя самообладание и ще си призная? Дори да го бях направил, после можех да отрека. Вашата дума срещу моята. Освен ако…
Бюканън протегна ръка към калъфа на фотоапарата.
— Хей! — възкликна тя.
Той го издърпа от рамото й. Тя се опита да го спре, но Бюканън хвана китките й с лявата си ръка, а с дясната отвори калъфа. Вътре имаше малък касетофон със светнала червена лампичка, от който долиташе тих шум от въртенето на лентата.
— Виж ти, виж ти — каза той. — Участвам в „Скрита камера“. Само че в нашия случай е скрито аудио. Ама че палавница. Не е хубаво да мамите хората.
— Точно така. И това го казвате вие.
Бюканън извади касетофона и проследи проводника, който водеше към малък микрофон, скрит във външната ключалка на калъфа.
— Какво използвате? Свръхбавна скорост на лентата, за да не се налага да обръщате касетата? А ако се наложи винаги можете да се престорите, че искате да използвате тоалетната?
— Е, не можете да ме обвините, че опитах.
Бюканън изключи касетофона.
— Не знам каква работа ще ти свърши това, което казах, че нямам нищо общо с цялата тази история. Защото точно това е записано на касетата.
Холи сви рамене. Вече не изглеждаше толкова уверена.
— Стига толкова игри — Бюканън пристъпи към нея. — Свалете си дрехите!
Тя рязко вдигна глава към него.
— Какво?
— Свалете си дрехите или аз сам ще ги сваля!
— Шегувате се!
— Госпожице, щом си хващате мъже по влаковете, трябва да очаквате, че те могат да искат нещо повече от един разговор. Свалете си дрехите! — Бюканън удари с юмрук по масичката.
— Не се приближавайте!
Отвън някой започна да блъска по вратата на купето.
— Впечатлен съм — каза Бюканън. — По-бързо, отколкото очаквах.
По лицето на Холи беше изписана смесица от уплаха, облекчение и учудване.
— Какво искате да…? По-бързо, отколкото…?
Бюканън отвори вратата. Висок, около тридесетгодишен мъж, с квадратна челюст, широки рамене и масивен гръден кош, с вид на бивш футболист, се канеше да връхлети с рамо върху нея. Той примигна, изненадан от внезапната поява на Бюканън.