Делгадо усети как пулсът му се ускорява от гняв.
— Не услуга. Делово споразумение.
— Няма да споря за терминологията. Дойдох да ви кажа, че въпреки изчезването й, очаквам от вас да ми позволите да довърша работата си, както ми обещахте.
Делгадо се изправи, за да се освободи от нервното напрежение, което изпитваше.
— Това ще бъде много трудно. Директорът на Националния институт за история и археология е вбесен, че обектът в Юкатан е под ваш контрол. Той се опитва да си осигури подкрепата на правителството за извършване на пълно разследване.
— Разубедете го — каза Дръмонд.
— Той е твърдо решен.
Сега дойде ред на Дръмонд да се изправи. Въпреки хилавото си тяло, той изпълни кабинета с присъствието си.
— Трябват ми само още няколко седмици. Вече съм твърде близо. Няма да позволя да бъда спрян.
— Освен ако не се провалите.
— Аз никога не се провалям — настръхна Дръмонд. — Аз съм човек, който не прощава на партньорите си. Ако вие ме провалите, въпреки изчезването на жената, ще ви накарам да съжалявате.
— Как? Ако не откриете жената и тя не проговори?
— Тя беше необходима само за да предпазва вас. Трябва ми само това, за да ви разоблича — Дръмонд щракна с пръсти.
В отговор Реймънд отвори куфарчето си и връчи на Дръмонд голям плик, в които имаше видео касета.
Дръмонд подаде плика на Делгадо.
— Това, разбира се, е копие. Пазех го като допълнително средство за преговори. Внимавайте къде ще я оставите. Съпругата ви или дъщеря ви могат да започнат да се питат какво има на нея. Или президентът. Няма да искате той да я види. Един политически скандал от този род ще бъде заплаха за неговото управление, да не говорим, че ще провали напълно шансовете ви да станете негов наследник.
Докато стискаше касетата, Делгадо усети как по гърба му се стича пот.
Внезапно вратата на кабинета се отвори. Стомахът на Делгадо се сгърчи, когато видя, че влиза съпругата му. Интелигентна, изискана, добре образована, тя си даваше ясна сметка за ролята си като съпруга на политик и винаги се държеше безукорно. Тя проявяваше търпимост към честите му отсъствия и несъмнено знаеше за многобройните му мимолетни прегрешения. Но тя винаги беше до него, когато се нуждаеше от символичната й подкрепа по време на официални прояви. В края на краищата тя беше израсла в семейство на политици. От ранна възраст беше научила правилата. Тя беше сестра на най-добрия приятел на Делгадо, президента на Мексико.
— Съжалявам, че ви прекъснах, скъпи. Не знаех, че имаш гости. Как сте, господин Дръмонд? — попита тя на безукорен английски. Скъпите дрехи и бижутата й подчертаваха нейните с нищо незабележителни черти.
— Отлично — отговори Дръмонд на испански. — А вие? Надявам се, че сте добре, сеньора.
— Да, добре съм. Желаете ли да останете за обяд?
— Благодаря ви, но се боя, че тъкмо се канех да тръгвам. Вашият съпруг и аз трябваше да обсъдим някои въпроси. Налага се да летя за Европа.
— Винаги сте добре дошли — каза тя. — Естебан, ще бъда в градината — тя затвори вратата.
В стаята за миг настъпи неловко мълчание.
— Помислете си — каза Дръмонд. — Не ставайте глупак. Няма нужда да проваляте всичко, което толкова упорито сте се старали да постигнете. Не се лишавайте от възможността да постигнете още по-големи неща. Изгледайте касетата, унищожете я и се погрижете да изпълните всичко, което обсъдихме.
Делгадо потисна внезапния гняв, който пламна в гърдите му. Идваш в къщата ми. Пренебрегваш гостоприемството ми. Заплашваш ме. Заплашваш семейните ми отношения със съпругата ми и дъщеря ми. Челюстта го болеше от ярост. Ще дойде време, когато няма да имаш власт над мен.
И тогава ще те унищожа.
— Директорът на Института за археология и история — каза Дръмонд. — Когато ви казах да го убедите да не се меси в работата ми, имах пред вид да го отстраните. Искам да го смените с някой, който знае да прави компромиси, няма да създава проблеми и цени услугите.
Ню Орлиънс
Бюканън се размърда неспокойно.
— Добре дошъл в света на живите. Как се чувстваш?
Измина известно време преди да разбере какво го беше попитала жената. Трябваше му още известно време, за да отговори.
— …Боли ме.
— Сигурно — жената се засмя. В смеха й нямаше никакво презрение, а изразяваше съчувствие. Звукът му беше тих и все пак дълбок.