Хареса му.
Измина още малко време преди мъглата да се разсее и да разбере, че се намира в болнично легло. Не знаеше кое го боли повече — главата му, в която кръвта силно пулсираше, или десният хълбок, който сякаш гореше. Главата му беше бинтована. Имаше чувството, че хълбокът му е вдървен, също от бинтове. И шевове.
— Притеснявах се за теб — каза жената.
Той впери поглед в нея, като очакваше да види някоя сестра, наведена над леглото, или може би, по някаква щастлива случайност, Хуана, въпреки че тази жена нямаше латиноамерикански акцент.
Той забеляза червената й коса и значението на този факт го накара да изтръпне от тревога. Размърда се още по-неспокойно.
— Отпусни се — каза Холи Маккой. — Вече си добре. Ще се оправиш.
Как не, помисли си той. Беше се случило нещо лошо, много лошо, въпреки че замъгленото съзнание му пречеше да разбере точно колко лошо.
— Е — прозвуча мъжки глас. — Виждам, че вече сте дошъл в съзнание.
Лекар. Бялата престилка контрастираше с черната му кожа. Той влезе в стаята, внимателно прегледа болничния картон, закачен за крака на леглото и най-накрая каза:
— Наложило се е сестрите от нощната смяна да ви будят периодично, за да проверяват неврологичните ви реакции. Спомняте ли си това?
— …Не.
— А мен помните ли?
— …Не.
— Добре. Защото снощи, когато са ви докарали в спешното отделение, аз не бях на смяна. Отговаряйте честно на въпросите ми. Първото нещо, което ви дойде на ума. Разбирате ли?
Бюканън, кимна, като примигна от болката, която това движение му причини.
— Знаете ли защо сте тук?
— …Намушкан.
— Още един верен отговор. Помните ли къде?
— …В хълбока.
Лекарят се усмихна леко.
— Не, исках да кажа, къде извън болницата ви намушкаха?
— …Френския квартал… „Кафе дьо Монд“.
— Точно така. Нападнали са ви на тротоара пред ресторанта. Щом се почувствате по-добре, полицията ще поиска да дадете показания, въпреки че, доколкото разбирам, вашата приятелка тук им е съобщила повечето от нужните подробности.
Холи кимна.
Моята приятелка?
Полицията?
— Ако сте човек, който обича компания в страданието, не сте единствен — продължи лекарят. — Снощи в спешното отделение са постъпили няколко жертви на нападения с цел обир и не всички са имали вашия късмет. Неколцина са в критично състояние.
— …Нападение?
— Аз описах на полицаите човека, който го направи — каза Холи. — Не че това кой знае колко ще им помогне. Носеше костюм на пират. Снощи доста хора носеха маскарадни костюми. — Тя вдигна пластмасова чашка и постави между зъбите му сламка. Водата беше студена.
— Вие сте в медицинския център на Щатския университет на Луизиана — каза лекарят. — Трябваше да ви направят двадесет шева. Но сте имали късмет. Не е засегнат нито един от важните органи. Острието не е успяло да проникне дълбоко, по-скоро ви е разрязало.
Полицията? — помисли си Бюканън. Господи, аз носех пистолет. Ами ако са го намерили? Трябва да са го намерили. И фалшивия паспорт на Виктор Грант. Сигурно ще започнат да се питат…
— При падането сте ударили главата си — каза лекарят. — Получили сте контузия.
Още една?
— По всичко изглежда, че няма неврологични поражения. Все пак, може да се изморите всички да ви задават едни и същи въпроси… Като например, колко пръста съм вдигнал?
— Три.
— На колко години сте?
— На тридесет и две.
— Как се казвате?
— Как се казвате? — повтори лекарят.
Той опита да се съсредоточи.
От всички въпроси…
Хайде. Хайде. Кой би трябвало да бъда?
— …Питър Ланг — въздъхна той.
— Не. Грешен отговор. В портфейла ви, който, между другото, нападателят не е успял да задигне, има документи на името на…
— Брендън Бюканън.
— Така е по-добре — каза лекарят. — Много по-добре. И така, нека да си изясним нещата. Как се казвате?
— Брендън Бюканън.
— Защото тогава казахте, че името ви е Питър Ланг?
— Той е мой приятел. Трябва да му кажа какво ми се е случило.
— Госпожица Маккой може да се обади по телефона вместо вас. Накарахте ме за момент да се притесня. Боях се, че контузията е по-тежка, отколкото показа компютърната томография.
Не е задигнал портфейла ми? За да знае това, полицаите трябва да са ме претърсили. Трябва да са открили пистолета.
А също и паспорта! Може би този лекар е очаквал да се представя за Виктор Грант.
През това време една от сестрите измерваше кръвното му налягане.
— Сто и петнадесет на седемдесет и пет.