Докторът кимна одобрително.
— Опитайте да отворите очите си колкото може по-широко. Искам да огледам зениците ви с помощта на това фенерче. Добре. А сега следете с поглед движението на ръката ми. Изчакайте, докато проверя реакцията на ставите ви. Трябва да прекарам края на това чукче по стъпалата ви. Чудесно. Рефлексите ви не са пострадали. Дробовете ви изглеждат нормално. Пулсът ви е силен и равномерен. Обнадежден съм. Опитайте да си починете. Ще дойда отново днес следобед.
— Аз ще му правя компания — Холи отново подаде на Бюканън чашата с вода.
— Оставете го да почива. Не искам много да говори. От друга страна, не искам и да спи много. Не и докато не се уверя, че е вън от опасност.
— Разбирам. Просто ще стоя тук, за да се чувства по-спокоен — каза Холи.
— От компания глава не боли — лекарят понечи да си тръгне, после погледна назад. — Доста рани сте получили напоследък, господин Бюканън. От какво е раната на рамото ви?
— Ъ…Тя…
— Нещастен случай с лодка — побърза да отговори Холи. — От ръба на витлото.
— Хубаво е, че имате здравна осигуровка — каза лекарят.
Напрегнат, Бюканън изчака лекарят и сестрата да излязат, а после бавно извърна глава и погледна Холи.
Тя се усмихна мило.
— Искаш ли още вода?
— Какво става?
— Знаеш ли, когато бях малка, не можех да реша дали да стана медицинска сестра или репортер. А сега ми се налага да бъда и двете едновременно.
Бюканън си пое с мъка дъх. Гласът му беше хрипкав.
— Какво се случи? Как се…
— Пести си силите. Снощи те проследих от хотела.
— Как разбра къде съм отседнал?
— Тайна. Казах ти, почивай. Аз ще говоря. Предположих, че все трябва да излезеш от хотела по някое време и изчаках от другата страна на улицата. Отзад няма изход, ако не се брои сервизната врата. Но си помислих, че няма да искаш да привлечеш внимание към себе си, като накараш персонала да започне да се чуди защо използваш точно него, така че по всичко изглеждаше, че най-вероятно ще излезеш отпред. Имай пред вид, че Тед — нали си спомняш Тед от влака — държеше под око сервизната врата. Поддържахме връзка с портативни радиостанции. Когато излезе, аз бях просто един от многото хора с маскарадни костюми. Иначе тази червена коса щеше да ме издаде. Ти не забеляза, когато тръгнах след теб.
Бюканън въздъхна.
— Трябва да я боядисаш.
— Какво?
— Косата си. Когато следиш хора. Да промениш цвета в някой по-обикновен.
— Никога! Но предполагам, че ти доста често си променял цвета на твоята коса.
Той не отговори.
Холи отново му даде да пие вода.
— Между другото, правилно ли отговорих? Когато докторът попита как си получил раната на рамото? Нещастен случай с лодка? Нали това каза на мексиканската полиция, когато се представяше за Виктор Грант?
— Не знам за какво говориш.
— Как не!
Бюканън усети, че клепачите му натежават.
Откъде черпи информацията си? — помисли си той.
— Тайна — каза тя.
— Какво?
— Попита откъде черпя информацията си. Това е тайна.
Наистина ли? Попитал съм на глас?
Очите му бавно се затвориха.
Лекарят посочи към недокоснатия сандвич с риба тон.
— Вашата липса на апетит ме притеснява.
— Болнична храна. Никога не съм я харесвал. Мога да усетя миризмата на всички останали храни, които са били на тази количка.
— Господин Ланг…
— Бюканън.
— Правилно. Господин Бюканън. Просто исках да бъда сигурен. Ако искате да излезете оттук, не трябва да ми давате и най-малкия повод за притеснения относно вашата контузия. Ако бях на ваше място, щях да изям този сандвич и да помоля сестрата да ми донесе още един.
— Хайде, аз ще ти помогна — каза Холи.
— Мисля, че докторът иска да разбере дали мога да го направя сам.
— Добре познавате човешката психология — каза лекарят. — След като изядете сандвича, искам да станете от леглото и да се поразходите малко из стаята. Да отидете до тоалетната, например. Трябва да се уверя, че краката ви, както и останалите ви крайници са в ред.
— Казвал ли ви е някой, че приличате на надзирател на роби?
Чернокожият лекар повдигна вежди.
— Състоянието ви се подобрява, щом можете да се шегувате. Ще се върна да ви прегледам след като се наобядвате.
Щом лекарят излезе, Бюканън остави сандвича и погледна към Холи.
— Предполагам, че няма да искаш да изядеш това вместо мен. Или да го хвърлиш някъде, за да изглежда, че съм изял всичко.
— Дръж се като мъж и го изяж, ако искаш да излезеш оттук — в смарагдовозелените очи на Холи проблесна дяволито пламъче.
— Какъв е този цвят на очите ти. Оцветени контактни лещи ли използваш?