Зелените й очи го гледаха напрегнато.
— Значи не си им съобщил?
— Какво искаш да кажеш?
— Питах се дали ще го направиш, но се усъмних в това. Ти не би искал шефовете ти да узнаят, че паспортът е бил в теб… и че си го загубил. За какво ти беше той, в края на краищата?
— Не е ли очевидно? За да мога да напусна страната.
— Че какъв проблем има да използваш собствения си паспорт?
— Голям — Бюканън огледа хората около изхода. — Аз нямам паспорт. Никога не са ми издавали.
Те излязоха на шумната улица. Блясъкът на слънчевите лъчи отново прониза очите му.
— Къде е твоят приятел? Тед. Онзи тип от влака. Предполагам, че никъде не ходиш без него.
— Наблизо е, грижи се за моето благополучие.
— Използвате радиостанции? Ще престана да говоря, ако не ме убедиш, че този разговор не се записва.
Тя отвори чантичката си.
— Виждаш ли? Няма радиостанция.
— Моите вещи също ги няма вътре. Къде си ги сложила?
— На сигурно място.
Мъж и жена слязоха от едно такси, спряло пред болницата. Бюканън побърза да влезе през все още отворената врата.
Холи влезе след него.
— Не постъпваш правилно.
— Накъде? — попита шофьорът.
— „Холидей Ин — Краун Плаза“.
Щом таксито се отдели от тротоара, Бюканън се обърна към Холи.
— Тази игра изобщо не е такава, каквато си я представяш. Искам да ми върнеш вещите. Дай ми ключа за стаята си. Ще си взема нещата, ще прибера твоите и ще кажа, че напускаш хотела.
— Какво те кара да мислиш, че искам да напусна хотела?
Бюканън се наведе към нея.
— Защото не трябва да те виждат с мен. Не ме карай да ти обяснявам повече. По-ясно от това не мога да ти го кажа.
— Отново се опитваш да ме уплашиш.
— Определено. И се надявам, че съм успял.
— Вече сме достатъчно близо — каза Бюканън на шофьора.
— Но има още две пресечки, сър.
— Няма нищо. Разходете малко дамата. Ще ви чакам на този ъгъл след половин час — Бюканън погледна към Холи. — Ключът за стаята ти — той протегна ръка.
— Ти наистина говориш сериозно.
— Ключът.
Холи му го даде.
— Успокой се. Твоите принадлежности, както ги наричаш, така или иначе не са в моята стая.
— Къде са? В стаята на Тед?
Тя не отговори.
— Не се шегувам, Холи. Нито ти, нито твоят приятел бихте желали да ви заловят с моите неща. Няма да бъде здравословно за вас.
Лицето й леко промени цвета си, пребледня, сякаш най-сетне тя беше започнала да осъзнава сериозността на положението.
— Какво ще получа в замяна?
— Душевно спокойствие.
— Това не е достатъчно — каза Холи.
— Какво искаш?
— Възможност да продължа да разговарям с теб.
— Казах ти, ще се върна след половин час.
Холи го погледна изпитателно.
— Да. Добре. В стаята на Тед са.
— Предполагам, че нямаш ключ за нея.
— Всъщност — тя му го подаде. — Взех го, в случай, че твоите принадлежности ми потрябват, а Тед го няма.
— Постъпила си много умно — Бюканън слезе от таксито.
— Внимавай, когато прибираш бельото ми. Скъпо е. Не искам да скъсаш дантелата.
Бюканън я изгледа изненадано и затвори вратата.
Двете пресечки му се сториха като два километра. По пътя Бюканън свали бинта от главата си и го хвърли в една кофа за боклук. Когато стигна „Краун Плаза“, се чувстваше замаян, а челото му беше покрито с пот. Единствената му утеха беше, че щом влезе в изпълненото с мека светлина фоайе и избяга от силните лъчи на слънцето, главоболието му леко намаля.
Вместо да се качи направо в стаята на Тед, а после да отиде в стаята на Холи, Бюканън реши първо да провери дали няма съобщения за него. Той огледа фоайето, за да види дали някой не проявява интерес към него.
Ето там. В ъгъла вдясно от входа. Мъж, наближаващ тридесетте, в син крепонен костюм. Седнал в шезлонг. Зачетен във вестник.
Добре сложеният мъж беше заел идеална позиция, която му позволяваше да види всеки човек, влизащ във фоайето, преди самият той да бъде видян. Погледът, който хвърли на Бюканън, беше съвсем кратък, но много съсредоточен. И като всеки добре обучен агент, мъжът с нищо не показа, че е познал Бюканън.
Значи са изпратили хора да наблюдават хотела, помисли си Бюканън.
Но не търсят мен.
Не. Човекът, когото търсят, е Холи.
Без да показва по никакъв начин, че мъжът в ъгъла го интересува, Бюканън отиде на рецепцията, изчака администратора, който в момента обслужваше един от гостите на хотела и после пристъпи към него.