Параходът зави по реката.
— В болницата каза, че имаш нещо, което искаш да видя.
Холи изправи рамене.
— Да. Но ти не ми даде възможност да ти го покажа.
— Защото исках да си взема обратно вещите. Сега вече са у мен — въпреки главоболието, Бюканън успя да събере сили. Трябваше да продължи да играе тази игра. — Ще разгледам всичко, което искаш да ми покажеш. Готов съм да направя всичко, за да разсея подозренията ти. Трябва да помогна на моята приятелка. Но не мога да го направя, ако продължаваш да ме преследваш. Задай останалите си въпроси. Искам да приключа с всичко това.
Холи отвори чантичката си, изгледа го напрегнато, сякаш се двоумеше за нещо, после извади от един плик три сгънати изрезки от вестник.
Озадачен, Бюканън ги пое и погледна датата в горния край на първата.
— От преди шест дни — той се намръщи.
Когато видя, че репортажът е от Форт Лодърдейл, той се намръщи още повече.
Ударите на сърцето му изпревариха бумтенето на параходния двигател. Той остави изрезката и се обърна към Холи. Независимо от всичко, не трябваше да й позволи да усети реакцията му. Главоболието му се усили.
— Всички тези убити хора. Ужасно. Но какво общо има това с мен? Защо ми го показа?
— Нима ще отречеш, че си познавал Робърт Бейли?
— Нищо не знам за това.
И това наистина беше вярно, помисли си Бюканън. Той се опита да изглежда спокоен въпреки обзелата го изненада.
Холи присви очи.
— Той обичаше да се представя като Големия Боб Бейли. Може би това ще освежи паметта ти.
— Никога не съм чувал за него.
— Господи, Бюканън, караш ме да губя търпение. И двамата знаем, че случайно се натъкна на теб в Канкун. Аз бях там.
Бюканън имаше чувството, че го раздруса токов удар.
— Аз наблюдавах от ъгъла в ресторанта — каза Холи. — „Клуб Интернасионал“. Видях всичко. Точно тогава започнаха твоите неприятности. Когато Бейли случайно нахлу в поредния ти живот.
Бюканън едва успя да сподави неприятната си изненада.
— Онези двама търговци на наркотици се усъмниха, когато Бейли се обърна към теб с Крофорд, вместо с Потър. Отведоха те на плажа. Бейли тръгна след вас. По-късно ми каза, че попаднал на престрелка. Ти си застрелял двамата търговци и техния телохранител. После си побягнал по плажа в мрака, а полицаите арестували Бейли, като помислили, че той е извършил убийствата.
— Ти не си репортер. Ти си писател-фантаст. Кога би трябвало да се е случило това? Аз никога не съм бил в Канкун. Никога не съм…
— Не си бил като Брендън Бюканън, но определено си бил там като Ед Потър. Казах ти, че бях в ресторанта. Видях всичко!
Как? — помисли си Бюканън. Как се е озовала там? Как е разбрала, че аз ще бъда там? Как?
— Ти ме видя, когато те снимах пред затвора в Мерида — продължи Холи. — Разбира се, това не доказва, че си познавал Бейли, въпреки че видях как полицаите го доведоха за очна ставка с теб в затвора. Но по-късно на пристан 66 във Форт Лодърдейл ти отново ме видя. Снимах ви с Бейли, когато си говорехте в канала. Вече ти показах снимките, които направих.
— Да, ти ми показа снимки и признавам, че един от мъжете приличаше малко на мен. Но това не бях аз — каза Бюканън. — Въпреки че приличаше на мен. Работата е там, че никога не съм бил и във Форт Лодърдейл.
— Вярвам ти.
— Добре.
— Като Брендън Бюканън. Но като Виктор Грант със сигурност си бил във Форт Лодърдейл.
Бюканън поклати глава, сякаш беше разочарован, че тя продължава да упорства въпреки очевидната си заблуда.
— И един от мъжете на снимките, които ми показа, е Бейли?
По лицето на Холи се изписа отчаяние.
— Не разбирам — каза Бюканън. — Ти познаваше ли този Бейли? Него ли следеше? Защо толкова те интересува?
— Не следях него. Следях теб. А защо толкова ме интересува Бейли? Защото той работеше за мен.
Бюканън усети как стомахът му се сви на топка.
Край тях притичаха две деца, които шумно се спуснаха по стълбата към долната палуба. След тях забързано мина майка им, която им извика да внимават. Бюканън беше благодарен, че бяха прекъснали разговора им.
— О, той не работеше за мен, когато се натъкна случайно на теб в ресторанта в Канкун — каза Холи. — Но след това направих всичко възможно да заработи за мен. Как беше думата, която хора като теб използват? Вербувах го. Хиляда долара плюс разходите. Късметът наистина беше изневерил на Бейли. Изобщо не се замисли преди да приеме.
— Все пак това са много пари за един репортер, за да може да…