— Как Боб Бейли е загинал от взрив. Как Джак Дойл е убил съпругата си, а след това се е застрелял. Алън — Бюканън се обърна към него, — ти пропусна да ми кажеш някои неща, когато ми разказа какво се е случило във Форт Лодърдейл след като изчезнах оттам. Знаеше ли за Бейли и семейство Дойл?
— Сметнах, че не е нужно да ти казвам.
— Защо?
— Колкото по-малко знаеш за Бейли, толкова по-добре. Ако те бяха подложили на разпит, учудването ти щеше да бъде искрено. Що се отнася до Джак и Синди Дойл… е, просто не искахме да те обременяваме с информацията, че човек, с когото си работил, е убил съпругата си, а след това се е застрелял малко след като си тръгнал от тях.
— Аз убедих репортера, че това, което е станало със семейство Дойл, е в действителност двойно убийство.
— Направил си какво? О, Господи! — възкликна майорът.
— Накарах я да поразсъждава над една хипотетична ситуация — каза Бюканън. — Ако Бейли е бил убит, защото ме е изнудвал, и ако семейство Дойл са били убити, защото са знаели твърде много и са можели да бъдат свързани с мен, след като водолазите не са успели да открият трупа ми, какво говори това за по-нататъшните усилия, които определени хора биха положили, за да запазят „Скоч и сода“ — тя първа спомена за нея — в тайна? Мисля, че няма по-блед човек от червенокоса жена, когато кръвта се оттече от лицето й. Тя изведнъж осъзна каква опасност я грози, и че не си струва да загуби живота си заради една сензационна статия на първа страница на вестника. В момента тя седи в едно такси, което пътува към летището, откъдето ще се качи на първия самолет за Вашингтон. Няма да има никаква статия.
— И ти наистина й вярваш?
— Да. Казах й, че ще я убия, ако някога напише тази статия. Вярвам й защото знам, че тя ми повярва.
В стаята настъпи мълчание.
— Тя е вън от играта — каза Бюканън.
Майорът и капитан Уелър се спогледаха.
Хайде, помисли си Бюканън. Налапайте стръвта.
— Искаме всички снимки и негативите — Алън се размърда на леглото.
Майорът и капитан Уелър се обърнаха към него, сякаш досега не бяха забелязали присъствието му, изненадани, че е проговорил.
— Това не е проблем — каза Бюканън. — Тя вече се съгласи да ми ги даде. Като жест на добра воля — той извади няколко снимки от вътрешния джоб на сакото си — Тези бяха в нея.
— И ти сериозно мислиш, че тя ще удържи на думата си? — попита майорът.
— Тя е твърде изплашена, за да не го направи.
— Сигурно си бил твърде убедителен.
— Това е моята специалност. Да бъда убедителен.
Но дали успях да убедя вас? — помисли си Бюканън.
— Тя може да преснеме снимките и да направи нови негативи — каза майорът.
— Или да задържи част от тях — добави капитан Уелър. — Единственият начин да бъдем сигурни, е да се избавим от нея.
Алън отново се размърда, после стана от леглото.
— Не знам — той разтревожен поклати глава — дали това наистина ще реши нещо? Дори и да бъде премахната, ще продължим да се притесняваме, че може да е дала за съхранение копия от материала и снимките на свои приятели. Няма никаква гаранция, че ще успеем да намерим всичко. Страхът може да бъде ефикасно средство за мотивация. Ако Бюканън смята, че е успял да неутрализира опасността без да са необходими силови методи, може би трябва да се съгласим с неговото предложение. В края на краищата дори и да успеем да представим смъртта й като нещастен случай, пак ще има някакъв отзвук. Подозрения. Ако я убием, това може да създаде повече проблеми, отколкото да реши.
Дълбоко в себе си Бюканън въздъхна. Убедих го. Той е съгласен. Сега просто трябва да…
Майорът се намръщи.
— Трябва да говоря с полковника.
— Разбира се — язвително каза Алън. — Полковникът има последната дума. Мнението на Управлението няма никакво значение. Само вашето.
— Нашите пълномощия са същите като вашите — безизразно отговори майорът. — Трябва да се консултираме с полковника.
Дявол да го вземе, помисли си Бюканън. Спечелих само известна отсрочка. Той бързо реши да опита друг подход.
— Искам да кажете на полковника още нещо.
— О?
— …Аз напускам.
Те го изгледаха смаяно.
— Вие така или иначе възнамерявахте да ме изтеглите от операцията и да ме използвате като инструктор. Защо да правим нещата наполовина. Приемете оставката ми. Ако напусна армията, няма да представлявам заплаха за вас.
— Заплаха? Какво искаш да кажеш? — попита майорът.
— Мисля, че е съвсем ясно. Истинският проблем тук съм аз.
Стаята сякаш се сви.
— Повтарям, капитане. Какво искаш да кажеш? — попита майорът.
— Нямаше да изпаднем в това положение, ако не беше случилото се с мен в Канкун и след това във Форт Лодърдейл. Ако не беше моето участие, операцията нямаше да бъде застрашена от провал. Човекът, който ме намушка снощи, не беше обирджия. Беше някой, който работи за вас.