— Пристигнахме, сър.
— Какво? — той се отърси от мислите си и погледна през страничното стъкло на таксито към ярко осветен офис за коли под наем до някаква бензиностанция.
— Ако бях на ваше място, сър, нямаше да пришпорвам много колата. Изглеждате уморен.
— Благодаря. Ще се оправя.
Но ще бъде добре да изглеждам по-бодър, когато наемам колата, помисли си той.
Бюканън плати на шофьора и без да показва огромното усилие, което му костваше това, понесе чантата си към офиса. Очите го заболяха от ярката светлина.
Мъжът, който имаше уморен вид, побутна към него договор за наемане на кола.
— Трябва да видя кредитната ви карта и шофьорската ви книжка. Парафирайте за застраховката. Подпишете се най-долу.
Наложи се да погледне кредитната карта, която беше оставил на бюрото, за да види кое име използва.
— Бюканън. Брендън Бюканън.
Ако можеше това главоболие да отслабне.
Хуана.
Трябваше да намери Хуана.
Сещаше се за едно-единствено място, откъдето можеше да започне.
— Това вече е уредено — каза Реймънд.
Седнал в задната част на салона за пътници в частния си самолет, Алистър Дръмонд вдигна поглед от доклада, който четеше. Корпусът леко вибрираше, докато реактивният самолет се носеше в небето.
— Подробности? — каза той.
— Според съобщението, което получих преди малко по радиото — продължи Реймънд, — снощи директорът на Националния институт за археология и история на Мексико е загинал при автомобилна катастрофа близо до Националния дворец в Мексико Сити.
— Каква трагедия! — каза Дръмонд. Въпреки възрастта си, той по никакъв начин не показваше признаци на изтощение от полета до Москва, където беше провел среща с руски бизнесмени, а после и до Рияд, в Саудитска Арабия, където беше участвал в друга подобна среща, преди сегашния презокеански полет към полуостров Юкатан в Мексико, и всичко това в рамките на последните четиридесет и осем часа. — Разполагаме ли с доказателства за участието на Делгадо?
— Ние плащаме на човека, на когото Делгадо е наредил да направи това. Той ще изобличи Делгадо, ако го помолим, при положение, че ние му гарантираме, че няма да бъде наказан.
— Ние? — попита Дръмонд.
— Исках да кажа вие.
— Реймънд, това объркване на местоименията ме притеснява. Няма да ми е приятно, ако разбера, че ме считаш за равен на себе си.
— Не, сър, в никакъв случай. Няма да повторя тази грешка.
— Избран ли е заместник на неговото място?
Реймънд кимна.
— Някой от служителите, благосклонен към нашата кауза?
Реймънд отново кимна.
— А парите ще го направят още по-благосклонен.
— Добре — каза Дръмонд с треперлив глас, един от малкото признаци за истинската му възраст. — Вече нямаме нужда от жената, дори и да я открием. Предимството, което ни даваше в отношенията ни с Делгадо, вече не е необходимо, щом имаме на разположение друг начин да го притиснем. Делгадо ще бъде следващият президент на Мексико само ако не разкрием престъпленията му. Дай му ясно да разбере, че имаме доказателства за това, че лично той е наредил да бъде убит директорът на Института и че бъдещето му на политик зависи от мен.
— Да, сър.
— А когато стане президент, ще имам още по-голямо влияние.
— Цялото влияние, което ви е необходимо.
— Никога — поправи го Дръмонд.
— В такъв случай, може би все пак имате нужда от жената.
Старецът се намръщи и дълбоките му бръчки толкова ясно се откроиха, че истинската му възраст започна да личи.
— Бях на път да загубя всичко заради нея. Когато твоите хора я открият…
— Да, сър?
— Нареди им да я убият още щом им се изпречи пред очите!
9.
Сан Антонио, Тексас
Бюканън пристигна на смрачаване. Беше поел на запад по Магистрала 10 от Ню Орлиънс към Батън Руж, край многобройни градчета в Тексас, към Бюмон и Хюстън и най-накрая…
Главоболието, към което се прибавяше и болката в хълбока, го принуди да направи няколко почивки по пътя. В Бюмон нае стая в един хотел преди обед, за да може да се избръсне и изкъпе и да поспи няколко часа. Администраторът искрено се беше учудил, когато той напусна хотела на обед. Това не беше добре, защото по този начин привличаше внимание към себе си. Не беше добре и фактът, че недостигът на пари в брой го принуди да използва кредитната си карта, за да наеме стаята. Сега съществуваше допълнителна документна следа, въпреки че когато Алън, майорът и капитанът успееха да установят, че е отсядал в хотела, той отдавна щеше да го е напуснал и те все така нямаше да знаят накъде се беше отправил. Разбира се, ако проверяха списъка на задачите, които беше изпълнявал в миналото, можеха и да се досетят, но през изминалите шест години откакто се беше запознал с Хуана, той беше изпълнил толкова много задачи, че щеше да мине доста време преди да направят връзка между нея, Ню Орлиънс и Сан Антонио. Дотогава той щеше да се намира някъде другаде.